Мисля си за един разговор с един приятел на времето. Върти се в някакъв затворен кръг и знае, че трябва да го промени, но вика - нямам енергия.
Така, по мое скромно разбиране, енергията се освобождава, когато човек спре да се защитава и се прекара сам в крайна сметка. А него живота го преарваше, за да му помогне, но той се държи със сетни сили и пак не кандисва... По този повод, за мен е удивително, че Миро не знае кой са му проблемните области, еле пък да ги разбива.
Нещата се редуцират и това е принцип на Йога. Има действие, реакция. Тя се дължи на нещо по- голямо. Причината за реакцията не поражда реакцията, а програмата, която е активна. В съзнанието има семена, програми, които спят или по- точно са покрити и будното съзнание не може да ги възприеме. Когато реагира по определен начин, веднага си намира друга причина и извинение, но реалната интервенираща програма по правило остава скрита.
Йога е процес на депрограмиране. Затворените участъци на съзнанието си имат коренчета, който ги държат в такова състояние. Копа се, докато се стигне до тях. Има различни практики, включително и при Кастанеда. Въпросът е да не се оставят нещата на повърхностно ниво, а да се навлиза до първопричината. Има нагласи с които човек се ражда, както и генетични. В моят род например, честолюбието е генетично. Това е програма, която се дължи на т.е. лична драма на "взискателните родители", ако се сещаш класификацията от "Селестинското пророчество". От нея следват - твърдостта(силен ян), желанието да се харесаш, перфекционизъм и максимализъм(лоши работи) и пр. ракции, които се разклоняват нагоре. Това е само един пример на еволюция на личната драма. От нея може да зависи целият характер, като основната му цел е да отрязва достъпа до болезненият участък.
Дано Миро прочете внимателно цялата тази тема и да се замисли. Не казвам, че нещата са лесни, напротив, трудни са...
И мога да му препоръчам малко повечко интуитивност и импулсивност за сметка на добре премерените умствени действия. Ако не бях изтрил мнението, сега нямаше да я има тази тема. Понякога не знам защо правя нещо, просто го правя. Има ли нямаква файда, значи това е бил начина.
Както и не се знае, кой, кога ке го удари по главата...още по- малко пък кой ке го отнесе това по главата. Хи-хи, може всичко да е заради мен, заради теб, а Миро да е извън списъка...
|