Аз не смея да говоря много, опита ми както на психонавт така и на търсещ е твърде малък. С лицето на изтока се срещнах едва преди малко повече година за пръв път и горе долу от преди същото време ми датира първия трип на гъби. От тогава насам съм провел не малко експерименти и с други психеделитици, до големи дози обаче не съм се докосвал.

Това което ми е заседнало в ума още от първото ми потапяне в това безкрайно поле на съзние, неописуемо красиви фрактали и цялата свръхсетивност, е че за мен не съществува нищо друго по важно в този свят освен това да намеря пътя до това състояние. Да насоча развитието си по всякакъв възможен начин за да стъпя на този път, и сега когато мога да виждам поне в някаква степен фрагментите от вътрешния ми свят и на моного неща мога да си давам отговори или да се насочвам към тях, единствено това ми седи като едно голямо неизвестно. А именно помагат ли ми или ми вредят дните в които сутрин взимам каквото ми е необходимо и по най-бързия начин се замъквам на възможно най-голяма надморска височина за да срещна съзнаието си с безкрая

There're no rules