Имам чувството, че говорим за едно и също нещо, но ти май по-добре го описваш. Само че не съм сигурна, че всички го разбират така. И затова писах по темата. Някои ми направиха впечатление, че сякаш се опитват насила да се заставят да бъдат будни. А то е, както каза, повече въпрос на хармония. А после и като ги налегнат угризения, че не са успели, става съвсем лошо.
Исках само да кажа просто да се отпуснат. От личен опит знам, че понякога е по-добре да се оставиш на нещо отвътре да те води (не знам как да го опиша точно) вместо да се претрепваш от усилия и да се косиш за това.
А по въпроса за това кое е най-важното нещо за мен - ами, трудно е да се обясни. Но ще опитам. За мен животът е като път, по който вървя. В даден момент виждам определен участък пред мен и знам, че най-важното е да го преодолея - точно този определен участък. Но и винаги знам, че след него има още, което ще се разкрие пред погледа ми впоследствие. За някои места знам предварително, но други са изненада. Но никога не се отказвам, защото колкото повече вървя ставам все по-висока и накрая ще бъда един огромен великан, на който вселената ще му е малка(е, това накрая беше шега)
А кое е най-важното за теб?