|
С Митко тук говорихме за подходите на човек, които иска да започне да тренира тай-чи (чуан). Сигурно има и други хора, на които тази тема би била интересна и ще споделя моя опит базирайки се на познаването ми на различни тай-чи школи в България и по широкия свят. Ще наблегна и на практическия аспект в нашите родни условия.
Човек може да се занимава с тай-чи с една или повече от следните цели:
1. Като бойно изкуство
2. Като релаксираща гимнастика/опознаване на (механиката) на тялото/за здраве/фитнес
3. Като медитация
4. Като цигун (работа с вътрешната енергия)
5. Опознаване на разни даоски принципи и философии и евентуалното им прилагане в ежедневния живот
Може да го прави и за социални контакти (не рядко срещано явление), но това е валидно за всички групови занимания и няма да се занимавам с него.
Та, както става очевидно и за незапознатите, тай-чи е доста комплексно, дълбоко и многообразно изкуство. И от това произтичат няколко неща. Първо, ако човек го интересува САМО ЕДИН от горните аспекти може би тай-чи не би било най-подходящото за него занимание (по-надолу ще обясня защо). Второ, силата на тай-чи е именно в комплексния подход и запознаването с един от горните аспекти подпомага развиването на останалите! Трето, понеже има много аспекти, очевидно е, че нещата не стават бързо. Но пък това е в сърцето на целия даоски подход – човек не бърза, градейки обаче добри основи, които един ден могат да се окажат безценни. И четвърто, нищо не пречи на практикуващия да се занимава по всеки един от горните аспекти и с други неща, а тай-чито да му е свързващия елемент. Получава се доста ефективно!
Сега ще разгледам малко по-подробно всеки един от горните 5 аспекта.
1. Бойно изкуство
Поставих на първо място този аспект, защото тай-чи чуан възниква именно като бойно изкуство и в основата си е точно такова. Ако трябва да бъдем точни, обаче, в съвременните условия, както в България, така и на Запад, тай-чи е преподавано далеч от това като ефективно бойно изкуство! Та, ако някой си търси относителни бързи методи за справяне в реални бойни условия (примерно самоотбрана на улицата) по-мъдро ще е да се насочи към някое друго занимание, примерно разни форми на бокс, ММА (Mixed Martial Arts) и т.н.
Нека не бъда разбран погрешно. Тай-чито, особено след достатъчно практикуване, би могло да му свърши също известна работа (в зависимост кой как го е тренирал). Но както предложих по-горе, нищо не пречи на желаещия да комбинира тай-чи с друго доста по-практично в тази насока бойно изкуство.
И накрая за този аспект, от всичките гореизброени страни на тай-чи, това е единствената, която е относително повече ЯН. И понеже тай-чи е баланс на ИН и ЯН, е от голямо значение човек да се занимае с този ЯН аспект! И ако това не е под форма на реален бой (което не е задължително), то поне като свободни Бутащи ръце, бойни приложения на различните движения от формата и евентуално спаринг.
2. Релаксираща гимнастика/опознаване на (механиката) на тялото/за здраве/фитнес
На практика в поне 95% от тай-чи школите (и в България разбира се), тай-чи ще бъде преподавано именно така за начинаещия! В края на краищата в това няма нищо лошо, особено като начало, където човек в продължение на доста месеци ще изучава някаква тай-чи форма (последователност от движения, които са свързани помежду си и отвън изглеждат като някакъв странен бавен танц). Но пък така ще научи колко много възможности и детайли има в тялото му ... Апропо, за това движенията са бавни за да се види всичкото това и за да може разните тай-чи принципи да влязат по-дълбоко в съзнанието на човек и евентуално да станат негово ежедневие.
Всъщност, основата на тай-чи е именно това човек да се научи да релаксира, да бъде гъвкав и буден (жив) едновременно. И за това се започва именно с ИН страната и този втори аспект е идеална и естествена среда за нея. Само да не забрави човек след Х години хубави ИН практики, че в тай-чи има и ЯН страна  .
3. Медитация
Срещал съм не малко хора, които търсят да започнат да се занимават с тай-чи именно като медитация. Когато отидат при разните инструктори някои могат да остана учудени, че почти не се говори директно за медитация. Но това в немалко от случаите не е проблем, защото медитацията се СЛУЧВА като СЛЕДСТВИЕ. Това да намериш покой в движението е идеална медитация! Естествено, както казах неведнъж по-горе, нищо не пречи (даже е и желателно за харесващите този аспект) да комбинират тай-чи с най-различни други статични или пък динамични медитации.
4. Цигун (работа с вътрешната енергия)
Обикновено цигун е обратното на по-горе описания принцип, а именно сега е ДА НАМЕРИШ ДВИЖЕНИЕ В ПОКОЯ! Но понеже в даоските изкуства (и в живота също) ИН и ЯН се преливат непрекъснато едно в друго, няма проблем и е естествено човек да прави двете.
Само един едно важно уточнение, защото съм виждал стотици хора да не го разбират. Практикуването на тай-чи развива вътрешната енергия (чи/ци), но ако човек се надява и чака само с тай-чи форми да я усети тази енергия ще има да чака поне 10-15 години (и то при сериозна тренировка)! И това е така по-простата причина, защото с тай-чи формите се отварят ЕДНОВРЕМЕННО всичките енергийни канали в човешкото тяло и е естествено, че докато усетиш нещо над прага на възприятие ще има доста да чакаш и да практикуваш.
В пълна сила важи това, което казах обаче за по-горните аспекти. Човек може да практикува отделно други методи, които отварят, примерно, първо само двата основни енергийни канала (така наречената Микроорбита) и след това да продължи стъпка по стъпка към следващите. Тази симбиоза между статични цигун методи и динамично тай-чи е особено ефективна!! Защото тай-чито релаксира тялото и го огъвкавява, което дава "турбо" на цигуновия метод. А цигуновият метод от своя страна фокусира енергията в определени важни зони и канали, което дава възможност тя бъде усетена и движена/използвана в последствие и така цигуна се явява също "турбо" за тай-чи!
5. Опознаване на разни даоски принципи и философии и евентуалното им прилагане в ежедневния живот
Ако човек чете само даоски книжки (Лао Дзъ и прочие) и нищо не практикува, ще е най-често МНОГО ДАЛЕЧ от реалното разбиране на въпросните даоски принципи. А тай-чито е чудесен метод за въплъщаването им в реалността и в ежедневния живот. Просто, защото когато даден принцип попие във физическото тяло (а това става само след много и разнообразно практикуване) ще попие и в дълбочината на съзнанието и човек би видял примерно как "мекото може да побеждава твърдото", как "ин и ян се преливат непрекъснато", как "покоят ражда движение и движението покой" ...
В заключение пак да кажа, че горните 5 аспекта си помагат взаимно и са като 5те пръстта на една ръка. Но и с един пръст да започне човек пак е нещо и все ще му е от полза .
Спирам до тук споделяйки , подготвена от един приятел, който се оказа и моя първи учител по тай-чи и на когото съм му безкрайно благодарен за това. Не смятам ни най-малко, че съм изчерпил темата и ако някой има други гледни точки или въпроси, да се чувства добре дошъл.
|
Подходи на желаещите да се занимават с тай-чи
