|
|
| Тема |
 Завръщане в детството |
|
| Автор |
caмoтpakи (о-в) |
|
| Публикувано | 03.02.05 16:57 |
|
|
|
Ако цялото ни вербално познание е всъщност повтаряне на чужди мисли, внушавани ни откакто сме се научили да разбираме, говорим и четем, то тогава нека опитаме да се върнем в онзи момент от детството, от който имаме първи спомен, но не сме имали чужди мисли под ръка, за да го обясним.
Моят първи спомен е как виждам майка си някъде далече под мен и се опитвам да й покажа колко й се радвам, а тя крещи ужасена, което ме стряска и аз се скривам под леглото.
По-късно тя ми разказа, че съм се покатерила на отворения прозорец и тя почти е очаквала да види как падам от третия етаж.
Аз обаче помня само любовта, която ме изпълваше тогава... желанието да я покажа на майка ми и нейната неочаквана реакция.
Не си спомням да съм имала някакви мисли, нито чувство на страх или обида.
Явно все още не съм имала его
Това невинност ли е?
Понякога ми се иска отново да бъда такава. Опитвам се да го постигна чрез медитации. Състоянието на не-ум...
Това ли е наистина?
| |
| |
| 
|
|
