Напоследък вилнеят две схващания за чакрите, едното е като чисто енегийни центрове, като вихърчета от свветлина, т.е "колела" .
Второто е малко по-ново, не е изцяло наследство от Индия, то е схващането на чакрите като центрове на интелигентност, като начин на преживяване, начин на съществуване.
Единственият начин да стане поне малко ясно е като вмъкна някои примери, но най вече трябва да се преживее, за да се осазнае напълно.
Представи си един обикновен прост тракторист, не такъв по неволя, а по собствена воля, да е близо до земята е неговото желание, неговия начин на живот. Всичко за него е въпрос на сила, на физическа сила, на предмети. Той е страхотно заземен, а това означава и да страхотно сексуален, тъй като сексуалната енергия се акумулира именно от земята ( думата е употребена в абстрактното си значение, моля не разбирайте обикновен пръст или нещо подобно), но това е донякъде страничен ефект. Този човек, тракториста, преживява света чрез ръцете си, чрез работата си, чрез директното непосредствено физическо докосване до реалността, най-ниското и най-основното стъпало, директният непосредствен опит. Този човек е центриран в първа чакра, за него са важни задоволяването на основните нужди, храната, секса и желанието да прави нещо. Сега си представи, че този същия човек е пред Монализа на Давинчи, смяташ ли че ще почуства нещо ? Някаква естетическа наслада ? Някакво духовно извисяване ? Той ще вижда просто едно обикновено дървено платно (което той самият би съумял да използва за нещо далче по-полезно от сегашното му положение), окрасено с дървена рамка и нашарено с някакви бои... и толкова, нищо повече. Ако присъства на изпълнение на Петата симфония на Бетховен ? Ще се развълнува ли истински ? Човек привикнал постоянно да слуша бръмченето на огромен дизелов двигател , дори с намалена слухува сетивност поради това? Няма да се трогне от Бетховен, за него дизеловия двигател е песен, а Бетховен само някакви неясно страннозвучащи шумове.
Това че, тракториста не може да съзре красотата на Монализа и Бетховеновите симфонии не означава, че те липсват един ценител е способен да лее искрени сълзи от изумленуе, възхищение и радост пред Монализа, и да изпадне в истински екстаз докато слуша Бетховен, но просто този тип възпремане, този тип преживявания принадлежат на по-горните центрове на интелигентност, а именно на сърдечната и гърлената чакра.
Марихуаната ти дава едно разширено, едно разгърнато осъзнаване на Реалността, ДА! Но през филтъра на първа чакра, чрез този определен начин на преживяване на Реалността. Ще виждаш всичко, но по по-различен начин, и Да, няма да можеш да плачеш пред Монализа и да блаженстваш под звуците на Бетховен.
Можеш да използваш марихуана по време на медитация-секс и ще преживееш секса по много по-пълен начин, по точно мъжкия начин на правене на любов, оргазма на планината и твоят връх ще е Еверест, твоята планна на оргазма ще е Хималайската верига, но само толкова. Ще преживееш един много силен, много физическо, много сетивен оргазъм и толкова. Няма да я има мистиката, финната чувственост, истинската дълбока нежност, няма да я има другата страна, мистичната сексуалност, за която се говори в Тантра, оргазмът на долината, женският начин на правене на любов, не толкова с тяло колкото с душа. Една жена не се люби с тялото ти, на нея и е необходимо нещо по-дълбоко, на нея и е небходим контакт с това, което вътре в тялото, с теб, с теб като душа. ( тук мъжки и женски начин също са употребени условно, не са абсолютно еквивалентни на физическия пол, и мъжете и жените са способни както на оргазма на планината, така и този на долината. )
Марихуаната може да ти даде най-страхотният оргазъм на планината, но уви е напълно безползена, дори донякъде противопоказна за оргазма на долината. Мъжкият оргазъм е първата стъпка, първото стъпало от стълбата, той е естествен изначален, спонтанен. Дори животнит го умеят, няма нужда да се учиш, няма нужда нищо да правиш, той просто се случва и толкова. Това е сексът преживян през първа чакра, оргазмът на долината не е в този център на интелигентност, мистичната тантрическа сексуално не принадлежи на тази чакра. А къде е тогава ли ? Една стъпка по-нагоре, един център, по-горе, а именно втора чакра, чакрата на смъртта, на края- начало. Първото стъпало е необходимо, на него трябва да се стъпи, от него трябва да се оттласнеш, за да стигнеш до второто, преживей мистичната сексуалност, чудото на правенето на любов, не секс, а именно правене на любов. Не мисли обаче, че нещата спират до тук има и по-цялостно преживяване. Пъврвото стъпало прави второто възможно, първото и второто правят третото стъпало възможно, достижимо. Ако Бетховен не се е хранил точно така, както тракториста, никога не би могъл да твори музика!
Виж когато продължиш нагоре, това върху което си стъпил не изчезва, напротив именно то ти служи за опора. Просто за Бетховен не първа чакра е била основната, не там е било фокусирано осъзнаването му, това не означава, че този център не е съществувал при него или не е бил активен, напротив той е ял, пил и любил като всеки обикноен човек, като теб, просто за него не това е била основната идея, не това е бил смисълът не е бил фокусиран върху това. Неговият фокус е бил музиката, майсторството, артистичността, гърлената чакра, но за да може тя да бъде активна, да бъде жива, всички центрове под нея трябва да са активни, трябва да са живи, трябва да са осъзнати. Нашият тракторист не може да бъде Бетховен, не може да бъде като Бетховен, но Бетховен може да бъде като тракториста, може да бъде И това.
Марихуаната може да ти даде нещо, вземи го, но не допускай тя да взима от теб, не спирай, не прилючвай пътя си още в началото. Преживей сексът чрез марихуаната, преживявай го докато ти омръзне, не се заробвай в него, докато усещаш живец, докато усещаш аромат в това, прави го. В момента, в който обаче живецът пресъхне, ароматът изчезне, последвай го изчезни и ти. Продължи нататък към това, което марихуаната не е в състояние да ти даде. Стълбата има много стъпала, дори не можеш да ги преброиш, не обаче те са целта, не те са идеята, важното е да се движиш, Да важното всъщност е да се движиш, да течеш, да следваш живеца, да търсиш аромата.
|