Лоренцовото скъсяване не е стопяване. Интегралите при Айнщайн нямат нищо общо снего, т.к. той така или иначе е бил лош математик. Времето се променя при движението и Айнщайн го е доказвал приемайки Нютоновото виждане за светлината - т.е. , че светлината е и частица или квант. Пространството и неговото изкривяване са били една от най-трудните задачи за разрешаване пред Айнщайн. Проблемът при него, е че гравитационните изкривявания на пространството, които той е възприел не са това, което той е мислел и учените мислят. Една от грешките в неговите разсъждения е, че е приел вакуума - като физичен модел и отправна точка. А що се отнася за живия учител - бих казала следното:
" Един дзен ученик срещайки своя учител го питал "Какво става с човек когато умре." Учителят рекъл "Не знам. Аз съм жив""
Вярата в Бог е и ще бъде отправната точка, а не вакуума.