Замислих се над коментарите ви за това, как използваме родния си език за да се инициализираме към определена група. Това пък ме наведе на мисълта за инициализирането с определена националност, за изблиците на патриотизъм. От историческа гледна точка това е доста "ново" явление. Тоест, от както свят светува човекът е защитавал парчето земя, на което живее, но воден основно от утилитарни цели- то го храни, дава му подслон и т.н. А чувството за националност, за принадлежност към парче земя се е появило в последните столетия, да не кажа - от 19 век насам.
Дори си мисля, че в последните 100 години повече от всякога се експлоатира чувството на патриотизъм в хората, за постигане на всякакви цели. И се получава нещо много интересно- от една страна светът върви към глобализация, от друга - модерната политика мотивира всичките си решения с националното, патриотизма и т.н....

От къде идва всичко това? Какво поражда у хората толкова силно чувство на национална принадлежност? И това еднакво ли е за всички райони? Някак си не мога да си представя един ескимос да изпада в безсилната ярост на "сите македонци заедно"....
Ами евреите, арменците, кюрдите и т.н. заточеници...?

Ако в различните си прераждания ние "принадлежим" към различни народности, то откъде идва "вроденото" чувство на национална принадлежност? Не ми се вярва да е само въпрос на възпитание, на култура, макар че те са в голяма степен определящи.
Дали не би могло това ни усещане да се дължи на памет заложена в гените, в тялото? Защото това тяло, което заемам в момента е резултат на тела, които са живели в същия район и т.н. и т.н. назад във времето.... Може би "патриотичното" се предава с тялото, което душата обитава в сътоветния живот?
По този повод, а и във връзка с темата на РР се сещам как една преподавателка- лингвистка в университета ни обясняваше, защо хората от определени националности учат по-лесно чужди езици, а други -не. Защото с течение на времето говорния апарат на група хора, живееща на едно място и говореща един език се изменя генетично, съобразно характерните особености на артикулацията и произношението на този език. И ако езикът е "по- разнообразен" (това май не е най-точната дума), то човекът от съответната националност притежава говорен апарат, който му позволява по-лесно да усвои чуждата реч, звук, интонация и т.н. Поради тази причина (а не че сме по-умни) българите учим лесно чужди езици, за разлика -примерно- от гърците, чиито проблеми с "ч"-то и "ш"-то са общоизвестни:)

Малко дълъг стана постинга ми, но с две думи това си мисля аз- дали чувството ни на патриотизъм, национализмът не са плод на физическото ни тяло, чиито гени "помнят род и родина":)....

Какво мислите вие по въпроса?

...Ветровете духат от хората с ниско налягане към хората с високо налягане...