извинявай, ама не мога да се сдържа да не се включа в хоровото изпълнение на анонимните по-горе

Сега сериозно.
Първо- избор винаги има. Един път трябва да я осъзнаеш тази възможност и втори път- да посмееш да избереш... Така виждам нещата аз Щото на хората им е по-лесно да заемат поза щраус, отколкто да поемат отговорността да изберат пътя си.
В този ред на мисли - не ми е оставен избор ДА БЪДА, а само да имитирам- на мен ми звучи доста.... патетично:) Не че аз самата не се опитвам често да се измъквам със същата декларация, но тъй като тази сутрин пообикалях доста из Западния парк и в момента съм с пет звездички в графата "добра и мъдра", та ще си позволя и аз като чичото и многоточието да ти дам малко акъл
Вади сега тефтера и записвай:
Неуловими неща няма.
Всички живеем в собствените си илюзии. Всъщност какво означава "моите илиюзии са всеобщи"?
Благодаря за разбирането:)

Понякога се чудя защо хората имат толкова сходни усещания и мисли и в същото време са така раздалечени и самотни..
Снощи най- неочаквано получих страхотен отговор на този въпрос:)) От една приятелка- режисьорка, която ми разказа за новия си проект. Без да чете мъдри книги, да медитира, без някога да е чувала за Ошо или за други разни "имена", тя е достигнала до такова готино определение на нещата, че просто.... супер кеф ми стана:) Обаче сега няма да разказвам Живот и здраве, след няколко месеца ще каня на премиера:))

И стига сте се измъквали с това "всичко е любов". Банално звучи вече!

...Ветровете духат от хората с ниско налягане към хората с високо налягане...