|
Имало едно време един човек, който се прочул със своите качества на Гуро, който може да показва Пътя към Истината на хората. И към неговата скромна къща в планината се стичал народ от цял свят. Един ден до къщата пристигнал един млад човек, който бил изминал няколко стотин км. за да се срещне с този Гуро. Учениците, които живеели в къщата го посрещнали и настанили в една стая. Казали му, че ще доложат за него на Учителя. И го оставили. Но нищо повече не се случило първия ден. Завели го в една столова, където се сервирали чудни вкусни ястия, но учениците ходели, разминавали се и се хранели в пълна тишина. Никой не продумвал една дума.
Младежът бил доста очуден.... И така, един, два, три дни - без нищо да се случи. И точно, когато започнали съмнения да му гризят ума го повикали и казали:
- Учителя иска да те види.
Той се зарадвал и скочил и...го отвели в едно по-закътано място в къщата, където Учителят бил седнал в лотусова поза и около него се излъчвал един странен Мир и Любов.
- Искал си да ме видиш? казал след известно мълчание Гурото.
- Да. Вижте аз чух за Вас и съм изминал няколко стотин км. в продължение на седмици пеша, за да дойда и Ви срещна.
- И защо?
- Защото ми казаха, че можете да показвате на хората Истината. А аз искам много да я узная.
- Не си готов за това. Иди си вкъщи и като ти дойде времето тогава.... казал Учителя.
Но младежът почнал много разпалено да го убеждава, че настина е готов.....
Тогава Гурото казал:
- Ще ти дам един шанс, но при известни условия! Ще останеш тук 3 дни и ще правиш каквото ти казвам - но НИТО ЕДНА ДУМИЧКА НЯМА ДА ИЗГОВАРЯШ за това време. Съгласен ли си?
Кандидат-ученика скочил от радост:
- Разбира се, че съм съгласен ! Това е най-съкровенното ми желание, да узная Истината.
И така, отвели го в стаята му и той си мислел: Хе, ако това е всичко което се изисква, разбира се че ще си наложа да мълча 3 дни. Не е толкова трудно.
Събудили го на другия ден и го отвели при Учителя. Той му казал:
- Помниш ли какво е условието и обещаваш ли да не кажеш нито една дума
3 дни?
- Помня, помня ! Няма да казвам нито една дума, само ме посвети в Истината.
И гурото го повел из градината. вървели, вървели и стигнали до един кладенец. Погледнал го и казал:
- От тук започваме!
- Добре Учителю!
До кладенеца имало една кофа и един чук и един пирон.
- Обърни тази кофа с дъното нагоре, вземи чука и забий няколко пъти с този пирон дупки в кофата !
Младежът доста се очудил, но точно да каже нещо и се сетил за обещанието и....изпълнил повелята на Учителя. Като била надупчена кофата Гурото казал:
- Сега вземи тази кофа и я спусни в кладенеца и извади вода с нея!
- "Ама как така да извадя вода...." му дошло на ум да попита, но....се въздържал и замълчал. Спуснал кофата в кладенеца и ....докато я извади всичката вода изтекла по пътя и извадил празна кофа. Гурото го накарал да направи същото няколко пъти и младжа едвам се въздържал да не каже нищо..... После Гурото го пратил да почива в стаята си.
Доста мислил младежа по случилото се, но си казал: " Щом като този Гуро се е прочул по света - значи знае какво прави. Няма да казвам нито една думичка 3 дни и той ще ми покаже Истината.
На другия ден Гуро завел младежа до кладенеца и се повторило всичко отново. Младежа се прибрал много объркан и все повече съмнения се появявали в главата му: "Абе, този Гуро да не е мошеник или побъркан? Как може да не знае, че една пробита кофа не може да задържа вода ......"
На третия ден Гурото завел младежа отново до кладенеца и на последния просто взело да му кипи отвътре от тези безмислени действия......
- Вземи тази кофа и ми извади вода от кладенеца! - казал за трети ден Гурото.
Но този път младежа избухнал и забравил обещанието си:
- Абе ти за какъв ме взимаш бе идиот такъв? Дори и децата знаят, че една пробита кофа не може да задържи вода в себе си. Какво се гавриш с мен? Аз не съм толкова смахнат да ме взимаш за мезе!!!
Гурото се усмихнал:
- Ти забрави обещанието си! Аз ти казах, че не си готов за Истината, но ти не ми повярва...... Верно е че една пробита кофа не може да задържи вода. Но ти си като тази кофа също. Ти не можеш да задържиш никаква мъдрост. Каквато и мъдрост да ти кажа, тя ще изтече от теб както водата от тази кофа.
А сега си върви в къщи и като си готов ще те потърся аз.
Защо ви разказах тази приказка?
Защото не сте ли и вие, които пишете и четете в този клуб като този младеж?
 Колко мъдрости и истини бяха цитирани от най-дълбоко минало до днес в този клуб? Колко верни неща бяха казани? Предостатъчно за всеки нормален човек да ги анализира, систематизира, абсорбира и извлече есенцията - ЧЕ Е ВЪЗМОЖНО ДА СЕ ОТКРИЕ ИСТИНАТА или СЕБЕ СИ ПРАКТИЧЕСКИ......... а не само на думи и приказки.... Но......"кофата" на съзнанието ви изглежда е пробита и.....всички мъдрости изтичат... и не се задържат.
В биографията на Вивекананда е описан един разговор м/у Учител /Рамакришна/ и ученик /Вивекананда/ Вивекананда пита Рамакришна за природата на човешкия ум и получава следния отговор.
Рамакришна:
- Ако вземеш една чаша мляко и един съд с вода и излееш чашата с мляко във водата какво ще се получи?
- Млякото ще се разтвори.
- Верно! Но ако същото това мляко бъде разбито и се превърне в масло и пуснеш това масло във водата какво ще стане?
- То ще плува.
- Точно така! Млякото - това е човешкия ум. Водата е светът около нас. Човешкият ум е постоянно разтворен в света и не можем да си съберем и концентрираме мислите. Това ни пречи и ни кара да се чувствуваме загубени и без почва под краката си. Но! Ако "разбием" мисълта-мляко с медитации до "масло" нашият ум ще може да плува в този свят, но няма да се разтваря в него...... човек ще стане цял отново и независим от Мая /света на Илюзията/    
За сега толкоз......
|
Древна приказка.....
