Миналата зима изпопрочетох какво ли не за "здравословно хранене". Китайските пет вкуса. Тибетските шест вкуса. На йогите там трите деления (не мога да ги запомням тия индийски думички, камо ли да ги произнеса правилно). Хранене според кръвните групи. Пресмятане на точни калории и процентно отношение на белтъци/въглехидрати/мазнини (според БДС:). Суровоядство. Хранене с цялостни храни. Млякото било вредно. Млякото било супер полезно. Да гладуваш е истината... и т.н. и т.н.... Върхът беше някаква книга за витамините, в която стигнах до В12 и спрях, защото пишеше, че не е добре да даваш на кучето си от този витамин, щото щяло да започне да се поти.... Куче да се поти! Абе.....

Та с две думи, продължих да се храня, както до тогава, тоест- ям, каквото усещам, че ми се яде... Е, промених някои неща.... като да не бъркам плодовете, с останалата храна- звучи добре. Да не се наливам с много течности- и това ми е добре:). Месо не ям от години- все още не съм приритала. Гледам максимално да ям домашна храна- домашно сготвена и домашно отгледана. Безкомпромисно използвам само скъп зехтин. Имам си кефирена гъба.... Меся си содени питки от пълнозърнесто брашно.... А есенната мания вкъщи в момента е салата от прясно настъргани зеле, моркови, червено цвекло, целина и някакви кълнове... от люцерна примерно. Подправено с лимон (нарязан наситно заедно с кората), зехтин и мнооооого магданоз:))
Ми това е от мен.
А как точно делиш храната на ин и ян?

...Ветровете духат от хората с ниско налягане към хората с високо налягане...