|
Това се случи преди време. Една тъжна и самотна зима почти си беше отишла, правейки малко по малко място на зеленото и слънчевото... Стоях на една трамвайна спирка рано сутринта и като че ли за първи път виждах света около себе си. Живот, разбираш ли, имало го... и зеленото, и слънчевото... – там си били през цялото време, дишали, живеели, умирали, пък аз- като къртица, забита в себе си.
Та стоях си на тротоара, проглеждах и тогава видях охлюва. Някой беше изплюл бонбон на земята и един гол охлюв важно важно се отдалечаваше от него, явно с препълнен коремJ Толкова интересно ми стана, че забравих и за трамвай, и за къде бях тръгнала изобщо... Останахме само аз, охлюва и бонбона. Влажната диря показваше нагледно траекторията на охлюва- първо в една посока, после леко отклонение за да мине през бонбона, после продължил пътя си. Колко ли е щастлив този охлюв сега, мислех си, цял бонбон му паднал от небето и вече с добре натъпкан търбух доволен може да започне деня си. Този хубав пролетен ден!J
Бях събрала вниманието си изцяло върху охлюва, не виждах нищо и на десет сантиметра от него. Тогава в кадър влезе един мъжки крак и го смачка. Бляк!- и няма охлюв. Само едно красноречиво, размазано петно. Толкова бях шокирана, че за момент продължих да гледам тъпо петното, очаквайки може би, охлюва да изкочи от някъде и да каже “шегичкаJ”. После осъзнах какво се е случило и вперих най-обвинителния, гневен, мерзък, възмутен и т.н. поглед, на който бях способна, към УБИЕЦА... И какво да видя- един чичко, бързащ за работа, който изобщо не беше забелязал, че току що е отнел живота на един щастлив нахранен охлюв... После усети погледа ми, погледна надолу- видя “тленните останки”, повдигна си крака, погледна подметката отдолу.... и отиде да я избърше в тревата.
...Ветровете духат от хората с ниско налягане към хората с високо налягане...
|
приказка за охлюва
