|
7:10- цветната борса
трудно е да избираш цветя в тъмното. Особено ако се опитваш да натаманиш някакава цветова комбинация.... Обикалям и се опитвам да си представя какво виждам. "Букееетчета, киииитчици, клооончета-мооончета..."- за разлика от мен циганите са достатъчно будни:). Повъртявам се още десетина минути си се нарамвам с три наръча хризантеми- бяло, бордо, охра... задната седалка на колата определено "живва". И въздухът става съвсем различен- "ето, казвам си, намерих най-накрая нормална алтернатива на тези измислени ароматизатори..."- живото изтласква изветрелия "оушън брийз"....
7:43- пред жълтата къща
първа съм. Бавно и старателно паркирам. Сядам на стълбите пред вратата и зяпвам дърветата отсреща... Днес ще внимавам, обещавам си. Или поне ще опитам, пък да видим какво....
7:58 - в жълтата къща
загрявка, шегички, приятел с вратовръзка- коментираме как ли се прави "ху"- фазата в костюм и възможните траектории на вратовръзката.... преобличане и хорово духане на носове:))
І-ва фаза
преди да започнем коментирахме как и доколко различните движения на ръцете помагат дишането. За момент експериментирам с обсъдените варианти после оставям тялото да си движи както си знае- има си то свое мнение по въпроса. Влизам в ритъма на музиката, после забавям и дишам дълбоко, забързване- плитко и рязко... Опитвам се да наблюдавам ефекта от различните дишания и да не обръщам внимание на наболяващите ме синузи...
ІІ-ра фаза
Пак съм затворена... И е тъмно... Преди две седмици бях звяр в клетка близо до горящ огън, миналата- затворник в килия, сега.... Сега съм две аз. Едното се е завряло в най-тъмния ъгъл на някаква пещера, другото, протегнало слепешката ръце напред, с внимателни крачки се опитва да открие първото... Не искам да ме намират, искам да стоя на тъмно. Зад гърба ми скалата ми дава сигурност, тъмнината- спокойствие.... Излизай от там- опитвам се да убедя себе си- какво толкова има в тъмното, какво криеш? Излизай, хайде, дай ръка!...
тия размахващи движения с ръцете, дето ги правя всеки път- за момент ми хрумва, че са идеални за гонене на прилепиаман с тая практичност
Разсейвам се за момент...., но усещам как с периферията държа тъмния ъгъл под око... Какво толкова има там... хайде, излез де... или поне кажи- какво има? Май забелязвам нещо, навеждам се, посягам, ноо другото ми аз е по -бързо- мята се като Ам-гъл и прибира в пазвата си.... какво прибра? Покажи де, а така почти го усетих, малко само ост....
ІІІ - фаза
...ава...Уф...
Време. Трябва ми време да изпълзя от пещерата...
ХУуу....
айде, всички вън. Всичко вън! ХУ!.... ще метем... ... ху... скок-подскок:)
Усещам присъствие...не, усещам присъствия.... в залата сме 7-8 човека, а аз усещам хиляди.... Изпълва ме увереност, че ако в този момент изкоча на улицата ще видя само подскачащи и "ху"-кащи хора. На нашата улица, в целия град, в държавата, на континента, в целия свят... звездите ху-кат, слънцето и то- ху. Брей, как се е разскачала тази вселена:)
Само по време на динамична медитация ми излизат такива усещания за всеобщност, цялостност.... Доста нехарактерно за мен усещане, впрочем. Пък сега чак ме дразни необходимостта да използвам първо лице единстено число... ееее, чак пък толкова
4. СТОП
Хайде, моля те, поне този път спри за малко... А така. Стой сега. Тука стой, не се отплесвай. Тука, тука... Като свършим трябва бързо да си тръгна, че пазаруване ме чака. И после ще седна да напиша една темичка за дира... Ама палачинките кога ще ги почна изобщо не знам. И стаята трябва да оправ... СТОП де! Млъкни! .... Бръм- бръм, дъра-бъра....Сега ще взема скоч и ще ти запуша устата. Не, не само устата, целия ще те овържа- гном гаден, дето ми дуднеш в главата през цялото време и не млъкваш.... ох. .. и аз не млъквам... Добре, ок, СТОП е това, ето спирам... едно, две, триии... тия цветя дали няма да увехнат както ги метнах в колата... ми ако някой ги хареса и реши да ми разбие колата и да ги свие...ааааа, стига де!
....................................................................................................................................
....кой ми се усмихва? Някой ми се усмихва... отгоре, не, отляво и отдясно.... и отвсякъде... хъм, всичко ми се усмихва... една такава цялостна усмивка.... Брей, как ми се е нахилило всичко.... Как да не ти домилее. Я и аз да се усмихна, а така. И на хората в залата- усмих! Ей, не трябваше да си отварям очите! Нищо де, нали никой не видя.... сприиии!
....Какво? Да помоля за прошка? Ама кого? А, знам разбира се... по азбучен ред ли да почна или... (следва спонтанно изреждане на близки и далечни познати, роднини, колеги и всякакви други, с които съм брала ядове или пък съм се веселила прекалено през седмицата...). Прощавай, че ти се ядосах. Прощавай, че ти се засмях. Прощавай, че те натоварих с мои си очаквания..., че си позволих да те включа в мечтите си. Прощавай, че ти се навиках, че ти надувах главата с вицове, че изисквах.... Ми като съм почнала, я да поискам прошка и от планините, ветровете, облаците, езерата.... Моля за прошка. Най- покорно....
Егати стоп- фазата... пак не млъкнах за секунда... че и по носа се почесах по едно време... Еми, какво сега... следващия път...
5.
Хъм. То май това дето трябва да го правя тука го свърших в предишната фаза...
както и да е....
А при вас как е динамичната медитация?
Ветровете духат от хората с ниско налягане към хората с високо налягане...
|
тази сутрин
