странно
всички сме склонни да приемаме "неприятностите" (най-общо казано) като "нещо, което ни учи/осъзнава/помагадаразберем... и така нататък

А никой не коментира, за какво са ни дадени "приятните" изживявания...
една красива жена, добре облечен мъж, хубав глас в асансьора за добро утро, ухание на парфюм...
Тях си ги приемаме като нещо нормално, като "захарче за добро поведение" може би...

А аз започвам да се питам, дали "приятните" изживявания не са истинското предизвикателство? Нещо ни мъчи- нещо гадно се случва- и ние "осъзнато" си казваме "внимавай, тука нещо те проверяват, дръж се, бъди "смирен", внимавай, да не пропуснеш урока..." и подобни бла-бла-бла. А не ни минава през акъла да си го мислим същото, като ни се случва нещо хубаво. Тогава забравяме всяка "осъзнатост", оставя ме я за друг път и... юруш на черешите

Лесно е когато ти е гадно да си кажеш "не трябва да ми е гадно... трябва да го приема с друга гледна точка...". Ама я си кажи, когато ти е супер кеф "не трябва да ми е кеф... трябва да го приема от другата страна"...

Някой разбира ли, какво точно искам да кажа? Не съм сигурна, че го формулирах добре...

Always look at the bright side of your life...param....param-param-param