темата ти не е ли за неприятностите, които ни сполетяват?
Смъртта на човек не се ли тълкува като неприятност, която е сполетяла близките му?
Колкото за мен- доста хора съм погребала. И доста неща съм казала. Защо-как така-на тази възраст-с какво заслужи-няма ли милост-беше толкова добър/а-животът беше пред него/нея (?)....бла- бла -бла
Че и безкрайно лично го приех.
И какво от това?
Нямало да променим нещата. Кой говори за промяна на нещата? Ти поне (доколкото съм разбрала приказките ти до момента) говориш за промяна на самата себе си... не на нещата, нали така?
Коя смърт е в името на нещо, което си заслужава? На Еверест? В защита на ....ъъ.. на границата! Лелеее!!! СТИГА С ПАТЕТИКАТА, МАРГИИИИ
Кажи ми, вярваш ли в задгробен живот/прераждане/вечност на духа и други подобни?

Always look at the bright side of your life...param....param-param-param