|
Младост и Старост
Кой е млад и кой е стар? Има ли изобщо това някакво отношение с физическата възраст? Ако попитате човек кой е най-щастливият му период, не миг, не кратък момент, а период, много вероятно е да ви отговори “детството” или ако е възрастен-‘младостта”. Детето е винаги най-живия, най-дейния и най-щастливия период в живота на днешния човек . Защо е така? Защото детето е младо, младо в истинския смисъл на думата, а не физическата възраст. Младост означава да си Жив, да си изпълнен с Живот, от теб да струи Живот. А това се случва само с младите хора, защото те са отворени. Те са течащи реки, а не блата. Ако един млад човек почувства студ, ще се спогоди с него. Ще се разбере със студа, просто ще се облече и ще му се усмихне. Защото студът му е показал, че има топла кръв. А какво ще стане ако един старец остане на студено ? Ще вика до бога, ще проклина до десето коляно всички студове и ветрове та и този който ги е създал и пратил на земята. А леденият полъх само е погалил кожата на този стар човек, просто е искал да му напомни за топлата му кръв, за все още туптящото му сърце. Младежът е винаги отворен към света и приема случващото му се като игра, като закачка, като урок. Един старец приема всичко като храчка в лицето. На него са му криви и небето и облаците и слънцето и луната. Старецът не е отворен, не е течащ, той е загубил своята подвижност, способността си да общува с Живота. Затова слънцето го дразни, защото е загубил жизнеността си и не може просто да се премести на сянка. Не понася студа, не може да разбере неговата шеговита закачка, защото кръвта му всъщност е изстинала, вече не кипи. Един старец има много години зад себе си и те тежат на гърба му. Взимал е много, много решения в миналото, налагало му се е да избира и той го е правил, но изборите му са замръзнали. Живота непрекъснато се развива, старите решения днес не вършат работа. Но старецът влачи все още старите си решения и проклина Живота, защото те не му служат добре както преди, и те са остарели, и са слаби, и немощни както него самия. За да остарееш трябва да натрупаш минало, неща, който си избрал преди, но не си пожелал да се освободиш от тях след като те вече са изпълнили задачата си. Те са съдове в който си затворил частици от себе си, това е било необходимо за да ги притежаваш, да ги използваш, но те вече са изпълнили предназначенията си, а ти си забравил, че вложи частици от душата си в тях. Но макар и умът ти да е забравил, сърцето ти помни, то винаги помни. И затова не искаш да се разделиш с миналото си приятелю, защото сърцето ти знае че там е останало затворено нещо от душата ти. Трябва да си спомниш какво и защо си избрал, трябва да си спомниш какво си вложил в избора си и накрая какво ти е донесло този избор, трябва да разбереш как той ти е помогнал да пораснеш, да се развиеш, да еволюираш. Така ще се освободиш. Тогава ще разбереш, че няма нужда да мъкнеш на гърба си лодката, след като отдавна си пресякъл с нея реката. Друга такава река няма да има никога повече. Да може да има още реки в живота ти, но те ще са различни, а лодката на гърба ти е вече прогнила и разбита, тя се е справила с реката за която е била построена, но на втора река няма да издържи. Ако навлезеш със старата лодка в нова река накрая ще се озовеш на дъното. Захвърли лодката още щом прекосиш реката! Повече тя няма да ти бъде необходима, вече знаеш как да си направиш нова ако ти потрябва, а тази ти е дала всичко което е могла, бъди й благодарен и я остави. Остави я там на брега да почива в мир, забрави за нея. Много избори правиш и ще правиш приятелю, много решения ще трябва да вземеш. Решенията са лодката, реките са ситуациите които те подтикват към това. Всяко решение-избор е проектирано за конкретна ситуация и пасва перфектно само на нея, те са създадени един за друг, ситуацията и избора за разрешаването й. Остави избора веднага след като преминеш ситуацията за която той ти е бил необходим. Така няма да остарееш, защото ставаш старец едва когато не си способен да направиш нов избор. Грохваш едва, когато мъкнеш старите си избори навсякъде и се опитваш да ги използваш все отново и отново, за да продължиш нататък. Но Живота е вина ги нов, той никога не остарява, а за да се движиш с него, за да си в ритъм с него, за да танцуваш с него и ти трябва да си винаги нов. Не можеш да му пробуташ старите си хитрини с надеждата да свършат работа още веднъж, не Живота вече ги е виждал, тези стари лодки ще те оставят на дъното на новата непозната река, защото всяка река си има своите собствени течение и клопки. Така ще затънеш и Живота ще те отмине, защото тогава вече няма да си в крак с него. А той ти дава жизненост и свежест, винаги новият Живот ти дава нови и нови сили, нови преживявания, нови усещания,нови мисли. Ако изостанеш, ако той те отмине, ще загубиш. Ще загубиш радостта и жизнеността си, младостта си. За теб вече нищо ново няма да има, ще си остарял. Всичко ще си е същото, защото ти си спрял да се движиш и дори за едната единствена крачка вече ще ти е необходима цяла вечност. Ето кой е млад и кой е стар приятелю, ето как се остарява и подмладява. Във всеки избор, който правиш ти затваряш частица от себе си, той ти е необходим, за да израстеш, за да еволюираш, но след това е вече само товар, който те спира да правиш нови избори, защото докато не станеш отново цял няма какво да вложиш в новото, Докато не се освободиш вложеното в предишните решения няма как да правиш нови. А без нови решения, без нови избори, няма и ново развитие, нова още по-голяма от предходната еволюция. Без да следваш новото, бъдейки и ти нов, изпускаш ритъма на Живота и жизнеността те напуска, щастието те напуска. Защото то се случва в срещата ти с новото и необятното. Не остарявай приятелю! Помни решенията си, помни изборите си и дръж на тях само докато те изпълнят своята задача, пази грижливо лодката само докато прекосиш реката, след това се освободи от нея, освободи себе си от нея, излез на брега, излез от лодката и стъпи на другия бряг, той е целта ти. Лодката е била построена, за да го достигнеш, ако не я оставиш и не стъпиш на брега нейното създаване и съществуване се обезсмисля, губи смисъл. Щом един избор ти помогне да преминеш ситуацията, която те е накрала да го направиш, остави го. Освободи себе си от него, той вече е изпълнил целта си донесъл ти е растеш, еволюция, отсега нататък само ще те спъва и ще ти пречи да растеш и еволюираш, затова го остави. Колкото и да ти е помогнал преди остави го, Живота е винаги нов и днес той с нищо не може да ти помогне повече, нека си отиде, нека изпълни задачата си, съдбата си, докрай, защото растежът и еволюцията не трябва да спират. Целта на избора е бил да ги поддържа, затова трябва да си отиде, когато се превърне в пречка за тях. Бъди неизменно винаги себе си приятелю, така ще съумееш и винаги да реагираш по нов начин на новия Живот, така винаги ще си в неговия ритъм, неизменно същия но и винаги нов. ВИНАГИ ЩЕ СИ ТИ, НО ВИНАГИ ЩЕ БЪДЕШ СЕБЕ СИ ПО НОВ НАЧИН. Това означава да си млад приятелю. И на 120 години да станеш ти ще си млад. Винаги расти, но никога не остарявай!
|
Младост и Старост
