Сгласен съм с Миро до голяма степен.
Въпросът ми беше инспириран от някои неща,които прочетох тук.В този смисъл думата дискусия трябва да се приема условно.Дискусиите в голяма степен се израждат в спорове и тогава няма полза от тях,защото "Няма никой по глух от този който не иска да чуе."
Изобщо интернет пространството дава ограничена среда за комуникация,но работата е там,че и в контактите си на живо в огромната част от комуникациата помежду ни липсва чуваемост-пряко следствие или по скоро форма на съня на човечеството и на инивидуалния сън.Оттам идва и резултатът от формата на общуване.
В тази връзка съм забелязал,че над 95% от общуването ни е непълноценно.И това провокира въпроса ми:"Има ли смисъл?".Естествено си отговарям,че има .
дори този нищожен процент на пълноценно общуване си заслужава.Сещам се за една крилата фраза на суфи мистиците"Дори един единствен човек да промениш си е струвало да живееш"визираики собствената личност.
Разбирайки безплодността на огромния процент от комуникацията помежду ни
започвам да разбирам мъдреците,които просто са мълчали.Но все още не съм убеден дали това е правилно.Сещам се за Ошо и оня мълчалив отшелник,преминал границата на мълчанието,който му помогнал да се върне в социума и да проговори.
Отговора в крайна сметка за мен е,че има смисъл,защото ако не говорехме и не дискутирахме никой от нас нямаше да е това което е-все отнякъде се тръгва.
Но определено смятам,че от споровете няма никаква полза-липсва чуваемост.Затова смятам,че те са разхищение на енергия-Кпд-то е нищожно.Просто не виждам смисъл да споря с когото и да било.
Предпочитам третата и четвътрта условна квалификация на общуването.

Убеден съм,че тук ще срещна хора с близка до моята вибрация.Знам,че ще срещна и други.