"Тясната пътека" в аскетиката на изтока и запада се припокрива. Всички мъдреци казват "Аз съм Божий слуга", излъчват благост и смирение, не осъждат и умът им не е бръщолевещ. Съзнавайки, че всеки си има мисия, те все пак са схванали закономерности, които могат да се нарекат "тясна пътека". Ето няколко прозрения:

*Смирението предшествува благодатта, а самомнението предшества наказанието.
Св. Василий Велики (IV век)

*В каквато степен човек се приближава към Бога в своите намерения, в такава степен и Бог се приближава към него с дарованията Си.
Преп. Исак Сирин

*Както живописците отначало с един цвят очертават образа на човека, а след това, добавяйки цвят след цвят, предават образа на този, който живописват, така и святата Божия благодат отначало чрез кръщението възстановява в човека чертите на образа Божи, а когато види, че ние с цялото си същество жадуваме за красотата на подобието Божие, тогава добродетел след добродетел разцъфтява в душата и издигайки лика й от слава в слава, й придава чертите на подобието Божие.
Св. Антоний Велики

*Аз се молих за вас, да се удостоите и вие да получите този велик огнен Дух, Който получих аз. Ако искате да Го получите така, че Той да пребъдва във вас, принесете най-напред телесни трудове и смирение на сърцето, и въздигайки своите помисли към небето, ден и нощ търсете с чисто сърце този огнен Дух - и Той ще ви се даде завинаги и навеки . . . и Той, когато бъде приет от вас, ще ви открие небесните тайни, ще прогони от вас страха от хора и зверове и вие ще пребъдвате в небесна радост ден и нощ и, живеейки още в плът, ще бъдете подобни на тези, които вече се намират в Царството Небесно.
Св. Йоан Лествичник

*Духовният огън, който идва в сърцето, възкресява молитвата: при възкресението и възнасянето й на небето става слизането на небесния огън в горницата на душата.
Св. Макарий Велики