Правилно, в случая ме интересува твоето виждане, искам да си обясня някои неща във връзка с твоето виждане на нещата. Най- просто казано, да те разбера, ако е до мен, имам Аза, от него повече здраве му кажи. :) Снощи, прочетох нещо от теб, помолих го да ми покаже за какво говориш и го усетих. Аза ми показа безпределната си форма, просто всичко се разшири и изчезнах, всичко изчезна. Не съм по обясненията, по принцип, затова няма да се опитвам. До тук те разбрах. Остава друго нещо, Аза ме подтиква да подготвям тялото, нещо подобно говори и Изгрев. Да се изчистват нервните канали и да се овладява тялото, което да стане достъпно за енергията на Аза. За его все още не ми е говорел и спрямо това не са ми ясни практики.
В крайна сметка, има постигнали изначалната си форма същества и те съветват да се правят практики, така го усещам и с вътрешните си сетива. Азът твърди, че човек може да живее само във физическто си тяло и животът му на земята да бъде напразен. Погледнато от него, няма никакво значение, понеже един път сам ми го каза, когато бях смазан от собствената си слабост - "Аз мога да те чакам милиарди години", въобще не се трогва от времето което ще чака. Но въпреки това чака и чака с огрома любов. Тогава ми предаде такава любов, че физическото тяло щеше да експлоадира, всяка клетка започна да вибрира, всяка клетка осъзнаваше, че е жива. Сърцето се отвори навътре...чак до клетките на тялото. Физическите тела на този етап на развитие не са годни да поемат това, затова трябва да се развият. Погледнато от физическият план към духовният, има голямо значение и това значение не сме го измислили хората, то е над нас, ние сме само изпълнители. Не търся логиката, нито отговорите, не ми трябват, имам си вътрешно нещо, което ми стига за винаги, но въпреки това живота в мен ме подтиква към действие. Идеята ми е, че не всяка практика касае егото и от него идва, понеже има нещо, към което този свят върви и това, което човек сторва със себе си, не е само за него, ние сме свързани на общ план, промяната във всеки поотделно, променя и светът. Не знам защо трябва да се променя, пуруша остава неизменен, от неговата перспектива не усетих разлика в нищо...и въпреки това...
Практиката винаги води до задънената улица, колко време ще се остане в нея, не е ясно, на мен ми трябваха години, но не се отказах и нещо стана. Всеки, който не се откаже и продължи, въпреки всичко, накрая не съжалява. Духовният ми път не е бил търсен, нито съм го искал, никакви деятели, извършители и действия не са ми били в главата, нищо не съм целял, просто си дойдох у дома. Не съм искал да постигам нещо, тези неща дойдоха после, защото ги пише по книгите, след това Аза се появи и книгите ги изоставих, заедно с надеждите им.
Това е моята история. Мястото на всяка история...е в историята. Те е умряла отдавна, предпочитам вместо да си говорим истории да общуваме директно, защото единственото истинско нещо е настоящето - мигът. Ако съумеем да направим от живота си един непрестанен миг...