- Един човек пътувал. Стигнал до голямо
езеро, на което единият бряг бил опасен
и страховит, а другият - сигурен и безо-
пасен. Нямало лодка, с която да достигне
отсрещния бряг. нито мост, по който да
премине. Човекът се замислил: „Това езе-
ро е голямо, брегът от тази страна е
опасен и ме обзема страх, но другият е
сигурен и безопасен. Няма лодка, с която
да се прехвърля до другия бряг, нито мост.
по който да премина. Добре ще е да събе-
ра дървета, клони и съчки и да направя
сал. с който да се добера до отвъдния
бряг, като си помагам с ръце и крака."
Тогава този човек, о, монаси, събрал дърве-
та, трева, листа, клони и си направил сал,
с който да премине на отвъдния бряг, ка-
то си помага с ръце и крака. Когато пре-
косил езерото, той си казал: „ Този сал ми
помогна много. С него успях безопасно да
премина на този бряг, като си помагах с
ръце и крака. Добре ще бъде да го взема със
себе си и да го нося на главата или на
гърба си навсякъде, където реша да ида."
Как мислите, о, монаси? Правилно ли е
постъпил този човек?
- Не, Повелителю.
- А как е трябвало да постъпи със сала?
Той е трябвало, след като премине на дру-
гия бряг. да си каже: „ Този сал ми послужи
добре. Благодарение на него се добрах до
безопасния бряг, като си помагах с ръце и
крака. Добре ще бъде да го оставя на брега
или във водата и да продължа пътя си."
Ето как е трябвало да постъпи този човек.
Така и аз, о, монаси, проповядвам учение,
което прилича на сала, то е предназначено
за преминаване, не за носене. А вие, о, мо-
наси, които разбирате, че учението е като
сала, трябва да се откажете дори от доб-
рите неща. а какво остава за лошите.





Carpe diem!