|
Един беден бръснар бил много щастлив, извънредно щастлив така, както само бедните понякога могат да бъдат. Той нямал за какво да се тревожи. Бил бръснар на царя; масажирал го, подстригвал косата му, обслужвал го всеки ден.
Дори царят му завиждал и винаги го питал:
- Каква е тайната на твоето щастие? Винаги кипиш от енергия. Като че ли не ходиш по земята, а сякаш летиш. Каква е твоята тайна?
Бедният бръснар казал:
- Не знам. Всъщност, никога преди това не съм чувал думата "тайна". Какво имате предвид? Аз просто съм щастлив. Изкарвам си хляба и това е всичко... след това се оттеглям.
Трябва да е бил лаодзъианец.
След това царят попитал своя везир, своя първи министър - а той имал много знания, бил твърде, твърде ерудиран. Той го попитал:
- Сигурно знаеш тайната на този бръснар. Аз съм могъщ цар. Аз не съм толкова щастлив, а този бедняк, без да има нищо, е толкова щастлив.
Първият министър отговорил:
- Той не знае нищо за затворения кръг на деветдесет и деветте.
Царят попитал:
- Това пък какво е? Везирът се засмял и казал:
- Ти си в него, но не го знаеш. Ще направим следното. Тази нощ ще оставим една чанта с деветдесет и девет рупии в къщата на бръснаря и след това ще наблюдаваме какво ще се случи.
Поставили в къщата чанта с деветдесет и девет рупии.
На следващия ден бръснарят бил като побъркан. Пристигнал много натъжен и разтревожен, всъщност, не бил спал цяла нощ. Броил рупиите в чантата отново и отново - деветдесет и девет. И бил така възбуден - как ще спиш, когато си възбуден? Сърцето му пулсирало, кръвта му бушувала; трябва да е вдигнал кръвното. Мятал се, въртял се в леглото и не можел да заспи. Пак ставал, докосвал тези златни рупии, отново ги броял... нямал навиците да брои пари, а проблемът бил в деветдесет и деветте - защото когато имаш деветдесет и девет, искаш да притежаваш сто. И непрекъснато мислел, какво да направи на другия ден, за да се сдобие с една рупия.
Да спечели цяла златна рупия било трудно за него. Той печелил по няколко петачета и дотогава те му стигали. Как да спечели цяла рупия? Защото една рупия, една златна рупия, означава заплащането му почти за цял месец. Какво ла прави? Обмислял хиляди начини - беднякът, който не бил много наясно с парите, изпаднал в затруднение. Могъл да измисли само едно нещо - един ден да не яде и един ден да яде. По този начин, постепенно, можел да събере една рупия. Сто рупии ще са нещо съвсем друго.
Умът притежава глупостта да завършва нещата. Умът е перфекционист. Деветдесет и девет? Манията го завладява: те трябва да са сто.
Бил тъжен. Пристигнал на следващия ден - не се носел в небето, бил здраво заседнал на земята... и не само на земята, но и с голям товар на гърба, като воденичен камък на врата.
Царят попитал:
- Какво става с теб? Изглеждаш ми много разтревожен.
Той не отговорил, защото не искал да говори за чантата. Но с всеки ден положението се влошавало. Не можел да масажира добре - нямал сила, гладувал.
По едно време царят казал:
- Какво правиш. Сега си съвсем без енергия. И изглеждаш толкова тъжен и нещастен. Какво се е случило?
Един ден трябвало да разкаже на царя; царят много настоявал:
- Разкажи ми, мога да ти помогна. Просто ми кажи какво те мъчи.
Той отговорил:
- Сега просто съм жертва на порочния кръг на деветдесет и деветте.
Когато имаш деветдесет и девет, се създава порочен кръг - искаш те да станат сто. това е хоризонталната линия. И недей да си мислиш, че когато станат сто, нещата ще престанат. Те никога не престават. Умът не знае къде да спре. Той не познава спирането. Затова се проваля. Продължава без спиране, от А към Б, от Б към В и продължава, докато не достигне до Я и не се срути в ада.
|
Бръснарят [re: Akashia]
