Пускала съм я и преди, но е добре да я имаме тук при останалите притчи :))


Eдна притча за коня, каретата, кочияша и Господаря /horse, carriage, driver and Master/

Кон, карета и кочияш заедно образуват една транспортна система, за превозване на потенциален Господар където той или тя поиска да отиде. Каретата предоставя физическото срество за пренасяне на Господаря удобно и сигурно; конят е двигателната сила и кочияшът притежава практическите знания за управляване на цялата система до предназначеното мястото. Конят, каретата и кочияшът трябва да бъдат готови да тръгнат когато Господарят се появи и пожелае да отиде някъде. Обикновено, обаче, системата не работи добре.

Кочияшът често оставя каретата да стои отвън на дъжда и снега, когато би трябвало да е паркирана в гаража, затова много от частите й са ръждясали или прогнили. Поддръжката е била лоша, има части за смяна и това предразполага към опасност при пътуването. Липсата на правилно използване допълнително е влошило състоянието. Каретата има вградена самосмазваща система, например, така че дупките по пътя да изпомпват смазката, но след като е стояла неподвижно дълго време, много от връзките са замръзнали и ръждясали. Външният й вид е станал опърпан и непривлекателен. «Усещането» за пътя, което е важно за сигурно и ефективно пътуване и което би дошло от добре балансирана и добре поддържана карета, е изкривено от нейното лошо състояние.

Конят прекарва много време впрегнат за каретата, навън под дъжда или снега, когато би трябвало да е в конюшнята. Кочияшът не внимава много с диетата на коня, затова храната му е долнокачествена и боледува заради недостатъчно хранене. Понякога конят е пренебрегнат и изобщо не е хранен продължително време и гладува; друг път се храни с прекалено богата храна. Понякога кочияшът е спретнат и са се грижили за него с много обич, друг път злоупотребява и налага конят с камшика без видима причина. Като резултат, конят е непредвидим и невротичен; затова понякога тегли каруцата мощно и стремително, а друг път отказва да тегли; понякога се подчинява на кочияшът, друг път се опитва да го захапе.

Кочияшът трябва да бъде наблизо, готов във свеки момент да скочи при появяването на Господаря, подготвен да управлява конят и каретата до мястото на което Господарят желае да отиде. Също така, той е отговорен за поддръжката на коня и каретата. Обикновено, обаче, кочияшът скита по кръчмите и се напива там заедно с колегите си. Те се веселят в един момент и в следващият се карат; стават сантиментални, разменяйки преувеличения и лъжи за прекрасното /но до голяма степен въображаемо/ пътуване което са поели, или за великите господари, на които те си въпбразяват че служат или ще служат. Реалните преживявания и фантазиите не са разграничени много добре.

В средата на този вечен пиян гуляй, кочияшът обикновено не чува повикването на Господаря да дойде до каретата, да впрегне коня и да го отведе до желаното място. В тези случай, в които повикването е чуто, пяното състояние на кочияша е по-вероятно да заседне някъде с каретата, или да се изгуби, или да я потроши, всместо сигурно и бързо да превози Господаря до мястото.

Чудно ли е тогава, че Господарят рядко дори се опитва да използва конят, каретата и кочияшът? Или кочияшът в моментите на частична трезвеност, чувства че някаква важна мисия в живота му не е била изпълнена? Че конят е изпълнен с възмущение и обезпокоителни редувания на гняв и отчаяние?

Разбира се има чести, частични изключения от описаното състояние. Понякога кочияшът е порядъчно трезвен и интелигентен, но въпреки неготово намерение да се подчини, Господарят не може да отиде много далече с невротичния, полу-гладен кон и счупена карета. Понякога се среща един великолепен, добре хранен, силен и добре трениран кон, впрегнат в каретата, но с дефектните спирачки на каретата, отказващи да работят правилно през половината от времето и пяния кочияш, пътуването може да е вълнуващо, но да не води до никъде. Понякога се среща карета, която изгллежда великолепно и е комфортна, която също така е и внимателно, дорипедантично поддържана, но с пяният кочияш и полу-гладният кон, тя осигурява само луксозно превозване до никъде.

Charles Tart, “Waking Up”

Предполагам вече сте се досетили кои са конят, каретата, кочияшът и Господарят :)

Каретата е физическото ни тяло. Конят са емоциите ни. Кочияшът е интелекта. Господарят е какво можем да станем ако позволим на висшата ни същност да се прояви.

I used to be indecisive, but now I am not so sure.