" Един танц във водата

“И чудото става, и когато това се случва, животът наистина знае, как да го отпразнува.”

Където и да отида, аз виждам една нужда, която хората имат. Една нужда и едно желание. Но никой не знае, какво всъщност иска. Някои си мислят, че ако притежават повече неща, ще задоволят тази нужда. Но става дума за друг вид нужда. Съществуват едни миди, които се залепват за вълноломи и в кейове. Те не могат да се движат с голяма скорост и се врастват също в подводни скали. Когато настъпва отливът, те изсъхват. И чакат - чакат приливът да се върне и да им донесе храна. През целия си живот и всеки миг само чакат и чакат. Затварят се, чакайки животът отново да се върне. И след това изсъхват. Когато слънцето пече силно, те съвсем се изсушават. И аз не знам, имат ли си тефтери. Сигурно е, че нямат. И също не смятам, че имат мобилни телефони, за да се обадят в морето и да помолят по-бързо да се върне прилива. Не мисля, че тези миниатюрни същества имат голям мозък, подобно на твоя или моя. Сигурно не. Ако имат някакъв мозък, той е сигурно точно такъв, какъвто им е нужен за да оцелеят. С това малко мозъче те не могат да изобретяват автомобили и самолети, но за сметка на това отлично знаят, кога ще се върне прилива. Знаят го, и чакат, и се концентрират само в едно нещо, единствената им цел е да го дочакат отново, и отново да изпитат чудото на водата, която им носи храна, която им носи най-великолепния подарък – подаръка на живота. Никой не може да направи този подарък, той не се продава по магазините, а просто се подарява, Всеки ден животът се поднася като подарък.
И е важно да поддържаш връзка с тази пулсираща магия на живот, която тупти вътре в теб, с този вълна, която приижда и си отива. И какво имам аз за тази цел? Имам си очи, които могат да гледат и уши, които могат да слушат. Мога да си обяснявам. Мога да разбирам. И защо тогава дори и не се опитвам да разбера този дар на живота, да уловя това чувство вътре в мен, докато това чудо моделира съществуването ми? Моята концентрация трябва да е като на тази мида. Тя е изсъхнала, нагорещена, но това не означава, че е безжизнена. Цялото и внимание е насочено само към живота.
И....чудото става, и когато това се случва, животът наистина знае, как да го отпразнува. Молюските отварят черупките си, като малки ветрила и започват да танцуват във водата. По някакъв начин, мощното море нахлува със силен рев, приижда и носи подарък на тези мънички молюски. И това се празнува от целият свят. "

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите