Първата ти реплика беше очаквана от мене...
Виж какво споделих с Мулето преди време, изрових го защото то има връзка с казаното и усетено от тебе.
Да, понякога нещо просто става, без да бъде нарочно предизвикано...Отивам при човек, който е изплашен, изплашен от слабостта си, изплашен от неизвестното, което предусеща, че му предстои да преживее, изплашен, че няма да понесе болката си. Виждам, не, може би усещам, че дълбоко някъде в него таи обиди, те го държат в клопка, в капан. Нещо в мене ми дава право да заговоря, от мене излиза нещо, което го кара да се усмихне, после започва да ми разказва за всичко, което го е наранило, от очите му текат сълзи. Говоря и едновременно съм и не съм аз. В съзнание съм, но не говоря нещо, което е от ума ми. Получава се изливане, разравяне, освобождаване от болката, която е тежала, притискала, ограничавала. Човекът си спомня случаи, в които някой е казал лъжа за него, излъгал го е, нагрубил го е, въздиша облекчено.
Нещо просто стана. Той осъзнава колко излишен товар е носил години, който го е довел до тежко заболяване, не е могъл да прости, а днес изведнъж разбира причината за всяко действие….
Тръгвам си...Аз ли говорех, какво казах, че предизвиках това състояние на освобождаване, на катарзис...То просто стана...И аз сякаш съм по-лека, по-свободна от преди...Уж не беше моя болка, пък и на мене олекна...
Разбираш нещо и то вече е извън тебе, не е в тебе, защото не го държиш в себе си, не го поддържаш...
Нещо подобно, нали?
тих и радостен ден!
Дъгата
|