|
Искам предварително да уточня, че за възникналият пожар пред нощен клуб …, не нося никаква вина. Всъщност, чувствам се виновен, защото макар и неактивно, може би, станах повод за този пожар и за изгарянето на толква много и толкова луксозни автомобили. Казвам “може би” поради това, че ако не бях слушател на един монолог, може би не би се стигнало до този естествен завършек, но също така мога да приема, че ако на същото място преди това не бяха станали определени събития, нямаше да се стигне до изслушването на въпросния монолог, а от там и до последващия палеж. Както и да е, ще се опитам да разпртсна появилите се у вас подозрения за някаква моя невъздържаност, довеждаща до спонтанни желания в мен да извършвам подобни актове на немотивирана агресия.
Бях напуснал конгреса, интереса към футурологията в нашата страна е малък. За хората незапознати с някой национални черти на съгражданите ми или незапознати с проблемите с които се занимава футурологията съм длъжен да отбележа, че липсата на интерес към бъдещето в нашата страна е предопределена не поради някакво безразличие, а поради това, че в последно време се наложи мнението, че бъдещето скоро ще свърши. Не, не ме разбирайте погрешно, нямам предвид идеята за края на света, дори напротив, съгражданите ми страдат от някакъв есхатологичен оптимизъм. Скоро ще бъдем приети в поредния военнополитически блок и в поредния политико-икономически съюз и тогава бъдещето за нас ще умре. След това няма нищо, защото всички ще попаднем в рая. Вечно благоденствие и край на грижите. След завършването на този процес няма нищо, никакви планове, никакви надежди, няма и никаква идея която да се следва след това. Затова и напуснах конгреса, темите общо взето бяха еднакви, еднакво звучаха и заглавията им, “Бъдещето на …, през призмата на приемането ни в …”. Всъщност, темите сякаш бяха писани от един и същи човек, който не бе влагал старание и желание дори в това да измени смисъла на различните теми. Е, в крайна сметка си тръгнах. Прибирах се пеша, както обичам да правя след като съм бил на места и с хора навели ме на тъжни мрачни размисли относно бъдещето на човека въобще, когато се срещнах с него. Не знам как се казваше, така и не научих името му, не успях да го попитам каквото и да е, а в началото дори не го бях забелязал. Гледах към вървящата бавно през пътя старица, която сякаш не забелязваше нищо около себе си и се чудих за къде се е запътила толкова късно, когато иззад завоя влетя някакво лъскаво возило. Свистене на гуми и возилото заби пред старицата. После някой вътре се облегна на клаксона и въпреки ужасният шум, който създаваше, се чуваше как някой отвътре вика. Не разбрах към кого бяха насочени репликите, които се чуваша от колата, но явно бяха към някакъв ужасен враг на този вътре, не мйога да пресъздам цветистата образност на описанието на дучина съвкупилни актове с нечии роднини и с роднините на роднините. Старицата сякаш и това не забелязваше и все така бавно отмина, за да позволи на возилото да потегли със свистене на гуми по прекъснатия му от инцидента път. Тогава срещнах погледа на единствения човек наоколо. Беше приседнал на една циментова кофа за смет и все още гледаше след отдалечаващият се автомобил, в едната ръка държеше запалена цигара а в дръгата преполовена бутилна, на която ми се стори, че има надпис “Етанол”.
- Криза в хуманността, пфу, Камю да го духа. – погледна ме, а после се втренчи в гърлото на бутилката и попита. – От конкгреса, а? – и още преди да отговоря по някакъв начин продължи. _ Воня и там се напълни с воня. Преди поне се забавлявахме, какви теми имаше само, “Цената ка просперитета или корелацията между благосъстоянието и дебелите задници на жените.” А сега, ха, ала бала, сто кавала. Напил съм се повече от свиня, може би, като две свини, а може и като две свине и нещо. Тръгнал си си все пак, не ги издържа, а? – повдигнах рмене и това явно насърчи събеседника ми, който се оживи стана от мястото си. – Ела, ще ти разкажа, ще те заведа и ще три разкажа моято никога непроведена тема на този конгрес.
Тръгнахме на някъде, като той ме побутваше под лакътя и говореше:
- Това което видяхме…за това което видяхме трябва да се говори сега, а не като онези свине там. Да, аз може сега да съм като свиня, но онези не спират да бъдат такива, а аз утре нямна да съм, поне сутринта, а те вече си мислят, че са прави, че виждат в бъдещето, че знаят предопределението. Но пропукат, най важното, а то е, че бъдещето можеш да познаеш по миналото. Миналото на хората е тяхноито бъдеще, нямам предвид, чер отново ще станем животни, въпреки, че за част от хората не съм убеден. Имам предвид нещо много по нелицеприятно, а то е свързано с нелицеприятното минало на хората. Какво, не знаеш ли? Има някой много отвратителни факти, свързани с очовечаването на човека и дори да се знаят малко се говори за тях, защото са неудобни, принияват някак си. Човек започва да се срамува от природата си, като се досети за тях, както и аз ще се срамувам от някой факти за днес. – той вече не гледаше към мен, от време на време отпиваше от бутилката и не преставаше да ме води нанякъде. – Как мислиш човек е станал човек? Как е оцелял, а? Ясно е, че е един висш примат, ама като е слязъл от дърветата, поради нещо тогава, как се е защитавал от хищниците без да иаползва все още някакви оръдия и с какво се е хранел? Хм, всичко говори, че нашите прадеди са били лешояди, дори първите оръдия, които е използвал са били предназначени за раздробяване на кости за да може да бъде достигнат костният мозък на мъртвото животно, а не за неговото убиване. А как се е пазил от животните? Като е бил напълно безопасен за тях. Не убивай, е бил свещен за прадедите ни зако. Не убивай каквото и да е, за да не започнат да убиват и теб или за да не избяга евентуалната ти храна. Днес също някой висши примати използват подобна стратегия, отвличат малките на животните с които са в съседство, а после ги пускат в стадата и глутниците, като по този начин създават рефлекс в представителите на съответния вид, да не се плашат от приматите. Но, уви, така не можео да продължава вечно, палеохората се сблкъскали и с тази криза при умирането на махайридите Едрите саблезъби хищници от семейство котки, които до този момент убивали вместо хората, престанали да дават храна и нашите прароднини били изправени пред нерешима задача. От една страна не трябвало да убиват, това било така вкоренено в тях, че повечето започнали масово да измират от глад, следвайки тази еволюционно предопределена забрана и може би щели да изчезнат, ако не открили изход. Разделили се на две групи, първите, и по време, анмерили изход в убийството на единствения вид, за който тази забрана не важала. Да, започнали да се хранят със себеподобни, така съществуващите изгодни взаимовръзки с другите видове били запазени, като все пак се гарантирало поне временно оцеляване. Е, на другите се наложило да прескочат природния закон за забрана на убийството на други видове и станали ловци, но същевременно и плячка за първите. Ето тук се появил и онзи механизъм довел до вразумяването на човека. Канибали и ловци не се отличавали, първите започнали да изграждат стратегии за примамване на жертвите си, а вторите започнали да изграждат стратегии за оцеляването си, докато не се стигнало до вид симбиоза. Започнали да живеят заедно, ловците убивали животни и хранели цялото стадо, заедно с канибалите в него, като по този начин гарантирали собственото си оцеляване, а себеядните им събратя си гарантирали сносно съществуване, с редуциран риск, защото когато спирали да им носят храна, спрелите се превръщали в такава и т.н. Механизмът се запазил, изменял формата си, но генетичните предпоставки останали. Канибали и хранещи ги, във всеки смисъл. – разсмя се и посочи с бутилката редицата от спрени лъскави автомобили. – Ето и днес Авел, облагодетелстван от бога, живеещ редуцирано рискйовано, определено охолно и доволен от положението си спрямо другите си роднини вижда в тях единствено средстъвото за постигане на собстеното си съществуване и нищо повече. Но Кайн, както някога, още преди чоявешката история да започне, отвреме на време решава да редуцира своят риск и унищожава кръвожадния си събрат, постепенно подобрявайки условията си и все повече поумнявайки.
Събеседника ми замълча за малко, загледан в редицата автомобиоли пред нас, после бръка в джоба си извади носна кърпа и започна да я натиква в гърлото на бутилката.
- И друго, Кайн винаги побеждава. Побеждава защото времето е на негова страна, започнал е древна битка и един ден ще я завърши, заличавайки и последният ген носещ спомен за канибализъм.
Човекът до мен, разтръска бутилката и след като се убеди, че кърпата се е напоила добре, извади запалка и я запали. Преди да я хвърли се обърна към мнен и тогава за последен път срешнах сардоническият му поглед, последните думи, които чух от него, звучаха вече ня чак толкова патетично, по скоро изглеждаше така, сякаш ги казваше много изтощен човек, който най накрая е намерил начин да постигне покой.
- Когато разходите за коктейли наближат по стойност разхода на средно по големина селище, в една страна, то неизбежно е посещаващите коктейлите да се сблъскат и с “коктейл Молотов”.
Събитията се развиха прекалено бързо за да реагирам по какъвто и да било начин. Стоях и гледах верижно избухващите пламъци, суетнята на хората и ужасените им неразбиращи лица. Когато се огледах другият го нямаше. Бях сам. Сам, и се чувствах ужасно изморен, така както се чувства човек, преди да започне нещо. Преди нещо, което щеше да изисква много време и много усилия.
Всяка прилика с действителни лица и събития е умишлена и целенасочена
|
КАЙН