Дааа,и аз в последно време започнах да се радвам по-често на стремежа и на малките неща,но все още не мога да се изчистя от лакомията,така както аз искам.

А що се отнася до самодоволството,прекалената увереност и арогантноста на
някои посредствени издигнали се в обществената йерархия,без да се замислям
знам,че водещата ги сила е страха.
Естествено всичко е комплексно и взаймносвързано.
Инертноста им е голяма.Да не забравяме и усещането им за стабилност,което е външно,показно,изкуствено, а как се
чувстват вътрешно,те си знаят,но не искам да съм на мястото на някой от тях.
Отблизо един такъв екземпляр изглеждаше като развалина,въпреки че се води
за голям "бизнесмен".Лошото ,е че донякъде влияят и на останалите,тоест
стигнахме до системата.
Е тук кашата става голяма.
Ама трябва ли да я духаме,да я сърбаме,никой не ти казва.
Пък смееш ли да попиташ