|
Напоследък се забелязвам, че ми е трудно да си "намеря" основание да споделя и аз представата си, позицията, просто мнението си по някоя тема - дори когато нещо в нечий постинг ме е заинтересувало. От около седмица-две нежеланието ми да пиша, или да споделям по кю-то дори, драстично се е задълбочило. Сега мисля че е, защото съм неудовлетворена от обичайната форма...
Сънувах оня ден един много жив сън и докато си размислях над него, стараейки се да си извлека смисъла, изведнъж ми хрумна, че този сън поднася идейно-образно някаква част точно от онова, което не намирах "основания" да споделя в темата на Миро за секса и духовността.
Сън от 03.07.2003 г.
Сънувах, Боже мой, ни в клин-ни в ръкав Елвис Пресли като младеж. Беше жив, бликащ от игривост - фъчкаше се насам-натам, говорейки ми нещо, пред погледа ми, стараейки се да привлече върху себе си вниманието ми, а аз го наблюдавах с мило и някак покровителствено, майчино чувство. Чувствах го като познато и душевно близко ми същество. Бяхме в някаква голяма, светла и почти празна от мебели стая. Забелязах килима на земята - много ми напомня нещо забравено домашно. Може би в старата ни къща в Плевен беше такъв - виненочервен с по-светли и по-тъмни шарки. Във всеки случай от малка обичам да рисувам, чертая... направо на земята сядайки и този килим в съня позволяваше и предразполагаше именно към това - едно удобство да не си скован зад "институцията" бюро, примерно казано. Елвис Пресли си ме беше харесал в някаква почти детска несъзнателност, както го усещах (в смисъл незнаейки защо точно, а то е заради един друг дух на разбиране, който може само постепенно да се разкрие в съзнание), и бликаше от ентусиазъм... Тоновете, в които виждах физическото му присъствие бяха слънчеви, златно-кафяви...
Не знам как точно стана, но след малко помня че вече му обяснявах за извора на половото разделение, как е било в миналото, как ще отпадне физическото привличане и даже обяснявах нещо за ума, но много същностно-енергийно, а той ме слушаше с цялото си, напълно доверено ми душевно внимание. Може и да не разбираше с ума си, но с душевността си го абсорбираше безкритично и цялостно... И отново не знам как точно стана, но се видях вече като току-що излязла от баня - облечена в къса хавлия (като къс халат), овиваща мократа си коса с голяма хавлиена кърпа (както по принцип реално си правя) и препасана с друга такава кърпа около кръста, но така, че левият ми крак се виждаше гол почти целия. Когато установих, че му говоря, Елвис беше точно пред мен, слушайки ме с внимание, а сега ме слушаше и наблюдаваше изместен вляво до мен - понеже аз нали се занимавах едновременно и със сушенето на косата си.
Тогава забелязахме и двамата, че отдясно се задава към нас един слаб мъж от неговите хора - импресариото му, примерно. Не идваше за нещо конкретно - просто наминаваше насам покрай нещата, с които си имаше своите занимания (такова беше усещането ми), но интересното е, че в някакво секундно съпоставяне и съобразяване Елвис ми каза и побърза да ми помогне да си завия разголения крак, заради влезлия мъж. Ето това е най-интересното в съня, според мен. В действителност този консервативен, безстрастен на пръв поглед уж мъж, не биваше да вижда това, което за Елвис в случая не беше нищо особено, защото всъщност именно той не можеше да живее друга реалност освен тази на страстите - на сетивното, земното!
Та с тази особена съпоставка на видимите и душевно присъщи контрасти се и разбудих - разбира се, учудена какъв "архетип" само пак съм си "избрала", за да си представя достъпно и приемливо-закачливо идеята в образи. 
Значи Елвис, който съвсем видимо ми демонстрираше привличане, заиграване като между мъж и жена, всъщност можеше да обхване едни съвсем други и дори много по-пълноценно реални отношения и преливност.
А интересното беше, че още на сутринта - тъкмо съм пристигнала на работата си и мимоходом чувам двама от колегите ми да си приказват като единия споменава, че той Елвис Пресли... не знам си какво. После разпознах "прототипа" на образа в случка от деня... И късно вечерта, докато се въртях из стаята, приготвяйки се за другия ден вече, чух по телевизията (пак така мимоходом - телевизора си "бръмчеше", но нямаше интересно и не му давах много ухо) в един момент да споменават Елвис Пресли и за музиката му нещо. Просто денят определено ми беше събрал "синхронност" в тая посока - за да е ясно, че в това нещо явно има "реалност". 
P.S. Темата за ограничителите и разчупеността също ми се вижда много "злободневна" - за мен лично поне е много съществена и често дълбоко ме занимава...
|
По темата на Миро :)
