Дааааа, темата си я бива... А ти си представила една чудесна теория . Да си призная, когато те запитах какво мислиш за очакването, нямах нищо конкретно в предвид. Може би само една мисъл, която съм чул /или прочел, не си спомням/ някога, че е по-добре човек да няма очаквания, за да няма и разочарования след това. От позицията на личния си опит мога да споделя, че в нея има доста смисъл и е доста точна. Затова, ако ти се стори, че се придържам към нея, да не се учудваш особено много.
А ти си наредила мислите си така, че всяка от тях, като че ли иска да бъде обсъдена! :)))) Аз нямам много претенции и не съм се впускал в такива дебати, но ми се ще да опитам.
Та и за мен, когато се каже "очакване", възниква мисълта за нещо, което наистина мислиш, или ти се иска да ти се случи, т.е. да получиш, особено, ако предварителни ти си сторил нещо, което и предизвиква очакването ти. Ти си го описала много добре! Въпросът обаче е защо? Защо очакваме да се случи "това" или "онова"? В резултат на благодарност ли; в отговор на желание ли или нещо друго! И понеже за себе си съм приел, че нашите мисли, думи, действия и чувства са генерирани /или поне към това е стремежа/ от личния отговор на въпроса "Кой искам да бъда", то какви очаквания мога да имам? Мисля, казвам и правя нещата така, че чувствата, които възникнат в мен да са чувства на радост и удовлетворение от това, което съм сътворил. В този контекст очакването на ответна реакция от моите действия, е нещо, което мен в действителност не ме вълнува. Защото, ако ме вълнува, това би означавало, че аз съм мислил, говорил или действал с очкването за ответна реакция, която, ако не се случи, би довело до липсата на чувството на радост и удовлетворение от думите и действията. А това би убило смисъла на всичко казано или направено! Разбираш ме, предполагам, независимо от усложняването на мислите ми. Накратко бих го казал така: Когато правим нещо, добре би било да го правим заради самите себе си, а не заради очакването на други, да го направим по определен начин! Та с това се опитах да обясня как разглеждам темата за очакването. Не, че съм постигнал това, за което ти говоря, но стремежа това да стане си е също напредък...