|
Миналата седмица навъртях около хиляда километра. Звучат много но са съвсем малко, светлината изминава това разстояние за около 3 милисекунди и ако разговарям с някой, който се намира на такова разстояние, размахвайки цветни флагчета то нито аз нито той ще забелязва това, че всъщност всеки от нас ще разговаря с миналото на другия. За три милисекунди нервният импулс, предизвикан от убождането на крака ви, на трън, когато сте се разхождали боси по някоя поляна, изминава някакви си 36 сантиметра, т.е. болката от убождането ще се забави още с поне четири пет пъти по толкова. От друга страна три милисекунди никак не са малко време, горе долу за толкова протича пълната реакция на делене на урана при ядрен взрив, като при това около самия взрив за същото време в пара се превръщат кучета, котки, мебели, стари албуми със снимки, проследяващи развитието на един живот, в пара се превръщат и хората наоколо, техните дрехи, кожа, мускули, сухожилия и кости, тяхната нервна система, способна да свърже снимките от албума с порядъка на собствената си структура и да създаде представата за развитието на един човешки живот или да потъне в спомена за този живот. Разбира се за три мили скунди аз не мога да измина тези хиляда километра, може би има възможност да ги измина за по кратко време, но за сега не знам такава, затова обикновенно изминавам това разстояние за значително по дълго време, но точно за три милисекунди, уви, няма да мога никога. Дори и аз, въпреки третата си сърдечна камера в която незнайно за никой защо се смесват артериална и венозна кръв и отива на някъде, незнайно точно къде.
Думата ми беше за тези хиляда километра, наложи се да ги измина в рамките на два дни за да проверя нещо, нещо което представлява интерес единствено може би за мен и за което не ожех да сдържам естествено присъщото ми любопитство. Грабнах си чантата, взех си тоалетни принадлежности – тоалетно мляко, тоалетна хартия, тоалетно казанче и тоалетна чиния, и хукнах. Пътуването и в двете посоки беше ужасно, болеше ме глава, с онази болка с която можете да измервате пулса си и въпреки четирите таблетки болкоуспокояващо, които изгълтах наведнъж не преминаваше. Самите таблетки съдържаха малко ерготамин и много кофеин, страничното им действие е събуждане на чувство за безпокойство, а имайки предвид гоненето на транспортите не мога да ви опиша как беше засилено въпросното безпокойство. Ерготаминът е алкалоид в моравото рогче, това е малка паразитна гъба по житните култури, в миналото въпросната гъбичка е предизвиквала ужасни епидемии от натравяне, наричали са натравянето Хорото на свети Вит, а жертвите му са танцували бясно под ритъма на собствената си полудяла нервна система. Ерготамина, от друга страна, е производен на лизергиновата киселина и е основният виновник за изследванията в областта на производните на тази киселина, които от своя страна са довели до откриването на LSD, което пък е довело до .. е знаете до какво, освен самото LSD, производни на лизергиновата киселина са и ужасните депресанти и предизвикващи агресия препарати с военно приложение LSD-25 и BZ, но се отклоних достатъчно от темата за да продължавам.
Бях започнал да разказвам за какво всъщност пътувах, пътувах до склада на един музей, хубавото на анархията след разпада на Източният блок е това, че човек получи достъп почти навсякъде, особено до места, които не представляват интерес за определени икономически среди, а складовете на музеите по палеоистория определено не са в топ бизнес листите на когото и да било. Отдавна знаех но трябваше да се убедя с очите си за разликата между черепите на кроманьонците и днешният човек. Е, какво толкова, нормално е, еволюция, ще кажете вие, естествено е да има разлика, нали сме по развити. Обаче, не е така, ако разделите човешкият мозък на 18 части и ги сравните с тези на кроманьонците еднакви ще са само две части, останалите са по големи и по развити при кроманьонеца, а някой от частите на мозъка сапиенсите са горе долу толкова развити, колкото и същите при шимпанзето. Регрес?! Ако да, защо се е получил, какво е обусловило регресирането на човека през последните 40 000 години? Защо му е била необходима на кроманьонеца повече мозъчна маса, отколкото е необходима на съвременния хомо сапиенс? Разбира се все още не съм си отговорил на тези въпроси, дали пък това не е разликата, дали сапиенс не се е отучил да задава въпроси на които няма непосредствен отговор?
Всяка прилика с действителни лица и събития е умишлена и целенасочена
|
12345