Разбирам те напълно и съм съгласен в голяма степен с теб! защото липсата на нещо у човека/ както е при инвалидите/, невъзможността да използва нормални за другите "инструменти" на живота, го кара да превъзмогне тяхното използване. А когато, както в случая, става дума за елементи от физическото съществуване, тези хора имат възможността да ги заменят с други, духовни такива. И това наистина може да бъде предимство, ако се замисли човек!
Но ти отново провокира в мен размисли с едно мнение - "Нараняването за мене е допускане на нещо или някого в нас, когато не сме били готови, когато сме очаквали да ни донесе нещо, а той идва с празни ръце или идва, за да му дадем..." Отново ще се съглася с теб и искам да те попитам - какво мислиш по принцип за очакванията?