Привет!

Естествено, не съм имала предвид физическо смалаване, защото то няма нищо общо със смиряването...Ти си го изказал по-точно. И дума не може да става за обвинение към някого, вън от нас за това, че сме се почувствали наранени. Въпросът, който тръгнахме с Божидар да нищим беше, че хората, които са физически безпомощни, имат "възможността" да не нараняват. Виж колко парадоксално на пръв поглед - това, което е сила за един /на физически план, общоприетото - физическо здраве, материално стабилност, понякога власт/ в един момент, при обърната гледна точка, може да се приеме като слабост, ако не се смири вътрешно човек, ако е загубил способността си да вижда физически слабите...Физически слабите много често са духовно по-силни, не всички, разбира се, както и не всички физически здрави използват това, за да властват, да се утвърждават за сметка на "слабите".

Нараняването за мене е допускане на нещо или някого в нас, когато не сме били готови, когато сме очаквали да ни донесе нещо, а той идва с празни ръце или идва, за да му дадем...

Дъгата