|
Това е продължение на един разговор с Божидар от друга тема, но тъй като той не е личен, а предполагам има отношение към всеки човек, особено усещащ любовта, четящ Ошо и не само, отварям тази тема...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------
Как всичко е толкова естествено и просто.Ама като сме такива слепоци!
Явно здравата са ни омотали.
Вчера гледах шоуто на Слави.Госта му бе диджей болен от церебрална парализа.Винаги съм усещал,че в такива хора има голяма сила,но до сега не съм могъл да си обясня каква.Обществото съзнателно доста отдавна е прикри-
вало,отхвърляло "болните" от подобно естество."Здравото общество"!
Мисля,че разбрах един от аспектите на тази сила.Според мен не е само волята
да се борят с живота в това неравностойно положение,а възможноста да не
могат да наранят друг човек или живо същество.Да,възможноста.Тази,която ние "здравите" я нямаме.Замисляли ли сме се,колко много сме наранили,съзна-
телно или не.Добре е,че някой се опитваме да го намалим.
И тук стигаме до един от нюансите на нищото.
Обратното на това,което по горе писах са тези,които живеят за да нараняват
или нараняват за да живеят,все едно,това няма значение.В повечето случаи те
са на "върха" на обществото,на предните редици.Те са "най-здравите",
най-интелигентните,"най-здравомислещите".
Каква пародия.Ами,то е казано "Първите ще бъдат последни,последните
първи".Само малко е объркано,излишно е "ще".Те са,но кой да види.
Нишката е подадена,мисля че не се плашиш от експерименти от нищото.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------
И книги и вестници, все отзад напред обичам да тръгвам да чета, после се връщам по реда си, отначало, не знам защо е така, може би усета, че края на нещо е всъщност началото. Това понякога ми пести време, което разбира се вероятно е илюзия...
Не се плаша от експерименти от нищото, то всичко не е ли експеримент, резултатът не е известен, защото има безкрайно много възможности, безкрайно много допирателни до нашата индивидуална сфера, които по един или друг начин ни влияят, щом ни докосват.
Кое ни наранява? Чувствала съм се наранявана, не един път...Все по-малко наранявания има, когато сферата е по-малка, защото по-малко допирателни ще има към нея. Тогава точица ли да стана? Това ме навежда на мисълта, че е нужно пълно смирение, според моята представа...Болката, болестта не е ли начин на смиряване, осъзнаване по принуда? Когато страдаме, ставаме по-меки, по-приемащи останалите, по-разбиращи. Милосърден не може да бъде човек, който не е страдал.
Понякога една болка може да озлоби един човек и той да наранява с мисъл, с чувство, с цялото си излъчване, когато не е успял да осъзнае причината за болката. Предполагам не си имал предвид физическа способнаст за нараняване, не гледах предаването...
ДъгатаРедактирано от Изrpeв на 02.07.03 15:39.
|
Първи-последни...
