|
|
| Тема |
 Уроците на живота. |
|
| Автор |
huanji () |
|
| Публикувано | 30.06.03 23:37 |
|
|
|
Преди години, още бях ученик, седях една вечер в един ресторант с един приятел. От тези приятели, които просто се радваш, че имаш. Срещу него на същият ден бяха наскочили двадесетина човека. Защо му бяха наскочили? Не беше казал, че е умен...но му личеше. Не беше казал, че е нещо повече от тях, но му личеше. Хорският страх не прощава това...
Тогава, Той ми говори за страха, после взе една салфетка от масата и ми написа тези стихове:
СТРАХ
И аз се плаша от страха си обич.
Страха, създаден от самите нас.
Страха, че може да ни срещне злоба.
Страха, че има си несретен час.
Страха, че зависта ще ни завиди.
Страха, че те преследва плевелта.
Страха, че подлоста ще ни обиди.
Човешкият ни страх за обичта.
Защо не тръгнем пред света открито?
Нима света загуби смелостта?
Да минем под прозорците, които
заключват със закани обичта.
Да прекосим по улици, които
на кръстопът разпъват обичта.
Да ме целунеш пред очи, които
ще те презират до смъртта.
Стани на силната ми обич Вяра,
дори за туй да ти присъдят грях.
Дори в света да предизвикаш ярост,
не предизвиквай в мене страх.
И завещай ми смелостта си жива
и от страха душата ми пази.
Страхът убива, бавно ни убива
и после ни превръща в подлеци!
Не знам от кого са, но му благодаря за тях!
| |
| |
| 
|
|
