Щом живееш с представата "Аз съм", как можеш да останеш в покой? Ако избереш да бъдеш всичко, азът се губи.


Имаше едно време един Учител, роден в светите земи на Индиана и израсъл по мистчните хълмове източно от форт Уейн.

Бе усвоил знанията за този свят в общинските училища на Индиана, а щом порастна, изучи занаята на автомонтьор.

Ала бе натрупал знания и от други земи и други училища, от други животи, които бе изживял. Помнеше тези животи и понеже ги помнеше, стана мъдър и силен, така че другите търсеха силата му и идваха при него за съвет.

Учителят вярваше, че притежава сила да помогне на себе си и всички хора, и понеже вярваше в тази сила, наистина я получи, така че другите я виждаха и идваха при него да бъдат изцелени от своите несрети и множество болести.

Учителят вярваше, че е добре всеки да се смята за син Божи, и понеже вярваше, така и стана и автосервизите и бензиностанциите, където работеше се напълниха и задръстиха с хора, дошли да търсят неговото познание и допир, а улиците отвън - с такива, които бленуваха, докато Учителят минава, сянката му да падне върху тях и да преобрази живота им.

Накрая - заради тълпите, управителите и шефовете на сервизите помолиха Учителя да остави инструментите и да си върви по пътя, понеже го бе наобиколил толкова много народ, че той, и другите монтьори нямаше къде да поправят автомобилите.

Така той отиде сред поляната и хората, които го последваха, започнаха да го наричат Месия и чудотворец и понеже вярваха в това, така и стана.

И буря да се извиеши, докато той говореше, по насъбралите се не падаше и капка дъжд, последният в множеството чуваше точно тъй ясно, както и първият, дори и в небето горе да тътнеше гръм и да святкаха светкавици. И винаги им говориши с притчи.

И им рече: " Вътре във всекиго от нас е заложена силата да приема здравето или болестта, богатството или бедността,свободата или робията.Именно ние и никой друг направляваме всичко това."

Един работник заговори и рече :" Лесно ти е да го кажеш, Учителю, ти си направляван, а ние - не, не ти се налага да се трудиш с пот на челото като нас. Човек трябва да работи, за да си вади хляба на тоя свят."

Учителят отговори и рече: "Имало едно време едно село, всички в него живеели на дъното на пълноводна, кристално бистра река.

Течението на реката се носело тихо над всички тях: млади и стари, богати и бедни, добри и зли, понеже следвало своя път и познавало само своята кристално бистра същност.

Всяко същество се било вкопчило кой както намери в коренищата и камъните по дъното на реката, понеже така живеели - вкопчени, и от рождение били усвоили да се съпротивяват на течението.

Ама накрая едно от съществата рекло : "Уморих се да живея вкопчен. Макар и да не го виждам с очите си, вярвам, че течението знае къде отива. ще взема да се пусна и да го оставя да ме отнесе където реши. Ако и занапред живея вкопчен, ще умра от скука."

Другите същества му се изсмели и рекли: "Безумец! Пуснеш ли се, течението, пред което се прекланяш, ще те изхвърли изподран и насинен от камъните и ти ще умреш по-бързо, отколкото скуката."

Той обаче не ги послушал, поел си дълбоко въэдух, оставил се на течението и то начаса го заблъскало и замятало сред камъните.

Ала съществото отказвало да се вкопчи отново и с времето течението го издигнало над дъното и го освободило, вече не го удряло и наранявало.

И съществата надолу по течението на реката, които не го познавали, възкликнали: " Вижте, чудо! Уж е същество като нас, а лети! Вижте - Месия, дошъл е да ни спаси!"

А съществото, носено от течението, отвърнало: " Аз съм точно толкова Месия, колкото и вие. Реката на драго сърце ни вдига и ни прави свободни, стига да се престрашим и да се пуснем. Истинското ни дело е това пътуване, това приключение."

Те обаче продължили да викат още по-гръмогласно:"Спасител!" , все така вкопчени в скалите, а когато погледнали отново, него вече го нямало и те си останали сам-сами, за да разказват предания за Спасителя".

Мина още известно време и Учителят видя, че от ден на ден множеството набъбва все повече и повече, че го обкръжава все по-плътно и яростно - насъбралите се го умоляваха да ги изцелява неуморно, да ги храни постоянно със знаменията си, да учи вместо тях и да им живее живота; онзи ден той се качи сам на билото на един хълм и там започна да се моли.

И рече в сърцето си - Безконечно Сияйно Аз, ако токава е твоята воля, нека тая чаша ме подмине, нека върху плещите ми не ляга тая непосилна задача. не мога да живея живота на друга душа, а десет хиляди ме молят за живот. Съжалявам, че допуснах всичко това да се случи. Ако такава е твоята воля, направи така, че да се върна при моите двигатели и моите инструменти, остави ме да живея като всички останали.

И на хълма му заговори глас, глас нито мъжки, нито женски, нито силен, нито тих, глас безкрайно добър. И гласът му рече: " Ще бъде не моята, а твоята воля. Каквато е твоята воля, такава е и моята за теб. Върви си по пътя като всички останали и бъди щастлив на тая земя."

И щом чу това, Учителят се зарадва, благодари и слезе от хълма, като си тананикаше автомонтьорска песничка. А когато хората в тълпата го притиснаха със своите беди и несрети, когато взеха да го молят да ги изцели, да учи вместо тях, да ги храни безспир със своя разум, да ги забавлява с чудесата си, той се усмихна на множеството и му рече благо:"Аз бях до тук".

За миг множеството се вцепени от изумление.

И той им рече:" Ако някой каже на Бога, че най-много иска да помага на страдащия свят, каквото и да му струва това, и Бог му отвърне и му каже какво да прави, трябва ли човекът да постъпи както са му казали?"

"Разбира се, Учителю!" - викнало множеството. - Би трябвало да понесе с радост и мъките пъклени, ако такава е волята Божия!"

"Каквито и да са мъките, колкото и трудна да е задачата?"

" Чест е да бъдеш обесен, слава - да бъдеш прикован към дървото и изгорен на кладата, ако такава е волята Божия", отвърнали те.

" А какво ще сторите - попитал Учителят множеството, - ако Бог ви каже право в лицето:
"ЗАПОВЯДВАМ ДА СТЕ ЩАСТЛИВИ НА ТОЯ СВЯТ, ДОКАТО СТЕ ЖИВИ", какво ще сторите тогава?"

Ала множеството мълчеше, сред хълмовете, из долините, където се бе събрало, не се чуваше ни глас, ни звук.

И Учителят рече на мълчанието:" По пътя на нашето щастие ще открием познанието, заради което сме избрали този живот. Ето какво научих този ден и избрах да ви оставя да вървите по своя път, както сметнете за добре".

И той си продължи по пътя, през тълпите, и ги остави, и се завърна към делничния свят на хората и на машините.


И за край :

Представи си Вселената прекрасна, справедлива и съвършена.
И после можеш да бъдеш сигурен в едно: АЗ - ът си я е представил мъничко по-прекрасна, отколкото ти.