Здравей!

Моето влизане тази вечер не е от твоите породени случайности, май е от моите...

Да, знаеш ли, съгласна съм с тебе, че у тези, които треперят за властта си, за желанието си да са на върха, най-силно е чувството за страх от промяна, има несигурност, комплекси дори, колкото и да е парадоксално. Какво е страха, много пъти сме го нищили и тук в клубовете. Стигали сме до извода, че страхът е признак на недостатъчно любов. От мои наблюдения са стигнала до това, че всички стремежи към власт, материални придобивки, въобще всички прекомерни напъни за себеизява, презапасеност, осигуреност, все са проява на недостиг на любов. Трупа този, който няма, усеща липса.

Да, думите са сила, когато в тях е вложена сила. Колкото с по-разширено съзнание е този, който говори, толкова повече сила имат думите му и по-разбираеми от повече хора. Знаещият говори кратко и ясно. Той не се изразява сложно, защото истинските неща са прости, а не сложни.
Забелязала съм, че когато успея да видя в човека срещу мене неговата същност /някои я наричат висщшата му същност, божествената му искра…/, обръщам се към нея, толкова по-лесно успявам да достигна до ползотворно общуване, разбираме се, колкото и да сме различни.

Не знам, но все повече губя границата на реалното и илюзорното, просто не я търся, приемам всичко такова, каквото е, възприемам всичко всецяло, сякаш се идентифицирам с усещането си в даден момент, с дадено състояние. Осъзнавам, че всичко е единно, не е отделни части, моменти…


За блаженото състоянието, не ми се радвай, може би попресилих – нужно ми е време да превключа като че ли, да се потопя, да потъна в него. Понякога става по-лесно, понякога по-бавно, според състоянието от което тръгвам, май не е съвсем ясно.


Лека нощ и ведро утро за тебе и всички!

Дъгата