Ех, ако знаеш как ме нацели по болното място. На въжеиграч се обърнах, за да успея да пробия стената от безчувствена властност, от егоцентризъм на хората, които считат, че са нещо повече от другите, само защото са кацнали на едно връхче, тяхното дълго пазено връхче, макар да са оставили под себе си купища миризливи л...а, за да се изкачат на по-високо. За тях всеки честен човек е заплаха и те решават да го мачкат, първо да го примамят в далаверите си, за да не говори, да си мълчи. Не успеят ли - ужас ги обзема, защото не им е в мрежите, а това е заплаха, той се чувства независим.

Как да се помага на отчаяните хорица, които са повярвали, че нищо добро не заслужават, че нищо ценностно нямат, че не ги бива за нищо???

Знаеш ли колко енергия е нужна да се излъчи към един такъв човек, за да успее да се види в истинската си светлина. Знаеш ли колко енергия отделят от другата страна, за да поддържат в него старото му усещане за безпомощност, за обреченост???

С приказки само не става...Чета кой какво писал тук през трите дни, в които не съм влизала и се чудя как съм висяла и аз и не знам защо, но ме е срам за празнословието ми понякога, твърде редовно май...

Има хора, за които истината е нещо мръсно, защото може да разклати позицийката им, в която са се вкопчили. За едни тя е някаква материална стабилност на някакво ръководно местенце, за други може да е духовно местенце, до което са достигнали и се кефят на големия си успех... Илюзии...

Виждаме ли, чуваме ли, правилно ли усещаме??? Ами първо да разберем себе си усещаме ли и какво от нас усещаме?

П.с. Водена от желанието си да споделя това, което най-много ме е развълнувало от "света" пропуснах да ти кажа по въпроса с губенето на каквото и да било от този свят, що се отнася до мене. Все повече усещам, че нищо нямам и затова нищо не бих могла да изгубя. Странното е, че дори приятните усещания, радостта за сърцето, представите на ума, красотата за очите ми се струват просто дадени ми, за да мога да понеса и тежестите на отговорностите си, които неминуемо поемам, защото няма "чужда" тежест, болка, тъга. Колкото повече се отваря човек, колкото повече се разширява, толкова повече радост и тъга усеща отвсякъде. Може сигурно да се потопи в блажено състояние, била съм в него, винаги мога да влезна пак, но затова ли съм на Земята???

Ползотворен ден!

Дъгата

Редактирано от Изrpeв на 26.06.03 16:28.