Да имаш всичко, значи да не искаш нищо. Затова, не ми трябва нищо да пазя.
В природата на човека е да задържи това, което има, да се вкопчи в него. Това е всъщност, природата на ума, а той както знаем доминира...засега. Погледнато от друг ъгъл, хората изглеждаме като едни доброволни затворници. С голямо желание влизаме в този затвор, с усмивка сядаме и казваме, моля сложете ми вериги. И не стига това, ами когато си надянем веригите, вземем та ги стиснем здраво...да не би някой да ни ги вземе.
Ако наистина имаш, никой не може да ти го отнеме...иначе смятай, че нищо нямаш. Илюзиите не се броят за имане...
Весело и на теб.