разбрах те, различни сме, и част от рушенето на Егото, т. е. осъзнаването, е именно това - приемането на различията.

А когато четях ОШО,аз не само го четях, аз просто го попивах. Не ми бръщолевеше ума, а слушах много внимателно. Чела съм по книгите репликата на психолозите: "Научете се да слушате. Вие не умеете да слушате." Умът е задръстен от битийните представи, наложено възпитание, изградени концепции, интерпретации априори. Докато чете казва:"Ама аз това го знам.Това е добро, това е лошо." Или се разсейва с въпрос от типа какво има за вечеря, примерно. Една от медитативните практики, на която ОШО настоява, е именно - каквото и да правиш, потопи се в него, участвай тотално, с цялото си същество. Тогава и разбирането на екзистенциалното се случва.