моето его не е надуто лия.нито се опитвам да ти налагам нещо.присъствието ми в тези клубове е единствено за да ви накарам да се замислите,както и вие ме карате да правя това.какъв е допирът ти с ошо?чрез книгите му ли?а сред хората винаги съм сам.монашеството не е за всеки,ошо също.не е хубаво да се опитваме да правим хората подобни на себе си(иначе чувството за самота няма да ни напуска).нали това ни е хубавото-че сме различни.