Уф, не знаех, че някой ще се зарадва на това, че културата му е мозаична, ама знае ли човек, вече се хвалят и с това че са чели само една книга, и то не пълното и издание...

Ало, културата така и е останала като неяснодефиниран термин, хората сели томове са изписали що е култура и какво е цивилизация и все така не са стигнали до някаква конкретика, а на теб изведнуж ти е ясно и дефинираш две общества в рамките на една култура като култури, от думите ти излиза, че е имало и "социалистическа цивилизация" създала "социалистическа култура". Де съм спал, че съм ги пропуснал тези неща, когато са се случвали не знам, то нал и не спя, ама явно съм бил разсеян повече отколкото съм предполагал.

Ето, за свобода уж говориш, пук изведнъж управници. Ти сам не можеш ли да се управляваш, че ще си избираш и управници? Сам си написал "някакъв момент от демократизацията на обществото", последното предполага някаква постоянно присъстваща незавършеност на процеса, някакво вечно усъвършенстване, нормирана перманентна промяна (тук се сещам за идеята за "перманетната революция" на Троцки, що ли). Това е удобно, несъвършенствата винаги ще се оправдават с липсата на завършеност, а демокрацията разглееждана като процес (демократизация), предполага налагането на някаква промяна в хората и то продължителжаваща постоянно, значи избираме си обществена система и започваме да нагаждаме човека към нея, а не обратното, да изберем такава система спрямо самите хора. Ми, нещо не ми се вързва тази идея, не ми харесва, някакси. Всички тови мисли издават именно принадлежност към мозаичната култура, аксиоматично си приел някакви неща за добри без да си вникнал в тях и без да си разбрал движешите ги процеси и взаимовръзките между явленията вътре в системите, за които говориш, , т.е. опираш се на цитати от цитати, на интерпретации и т.н. Затова и си изпълнен с толкова клишета, затова и декларирайки, че се бориш с нещо (тази вечна нужда на човек да се бори "срещу" а не "за"), ти ставаш защитник на последното, придаваш му ореола на мъченичеството и караш хората изповядващи възгледи сходни с нещото (съвсем условно казано) да втвърдят позициите си, така вместо да хакнеш нечия душа постигаш обратния ефект - затваряне на "дупките" в системата.

Всяка прилика с действителни лица и събития е умишлена и целенасочена