е мозайчна. До този извод стигам, след като те прочетох. Всъщност, това е феномен на модерността, човек няма възможност за систематизиране на знанията си, няма принципите чрез които да борави с добитите знания и личността му се превръща в една мозайка от мнения, аморфен конгломерат от знания, без знанието за вътрешните механизми управляващи явленията. От тук, една вечна непълнота, фанатизъм в правилността на мнения взети наготово, приети за верни аксиоматично. Без вникване.
Първо няма култури на социалистическо и капиталистическо общество, ннямаше време да се оформят, и двата типа общества са продукт на една култура. Без познаване на механизмите наложили определени обществени норми, няма как последните да бъдат сметнати за повее или по-малко нужни. Нормите не са се появили от нищото или по желание на някой, те са били оформени от някакъв исторически (или дори предисторически) процес, свободното им отхвърляне или заменяне (без някаква осъзната или дори изстрадана причина) повече прилича на хазарт, отколкото на някаква проява на разум.
Съвременната форма на демокрация не е разширила кръга на хората, които имат власт, просто е замазала очите на тези, които не разполагат с такава (например, винаги съм се чудил, след като народа е работодател на избраните да го управляват (забележи, а не да му служат или да упражняват властта на избралия ги народ), как така няма механизъм да уволнява (да маха) тези свои работници, които явно нямат качествата, нужни за длъжностите на които са назначени).
Уф, уморих се, иначе има още много какво да се каже, ама тези бля-бля-бля дето ги изчетох ме измориха и ме поядосаха малко, ама за последното друг път.

Всяка прилика с действителни лица и събития е умишлена и целенасочена