|
Общоприето е, че след секс на повечето мъже им се доспива, е, аз пък и тук, и за всико, съм наобратно, на мен ми се доспива преди секс. За мен това не е болка за умиране, защото обичам да спя, за друг пък е, негова си работа, аз рядко спя и затова всеки сън е добре дошъл. Никой не споделя вслушването ми в нощната тишина, нито неудобството от сгънатото ръбче на чаршафа. Не, че няма кой, просто не ги споделя. Всички спят, само аз не, будувам. Вчера поредният зъб се отрони от устата ми и весело заподскача по пода, достраша ме да го проследя с поглед, понеже се опасявах, че някоя от очните ми ябълки ще го последва. Зъбите ми продължават да капят като есенни листа и се чудя каква ли ще бъде зимата. Всъщнмост почнах да пиша заради друго, едва скоро научих, че имало седем добродетели, противопоставени на седемте смъртни гряха. Представяте ли си, цели седем добродетели и се оказва, че всичките, тяхното цяло е почти непознато на околните ми, за разлика от техните антиподи. Последните станаха популярни чрез киното, не единствено чрез “Седем”. За съжаление все още не знам кой е седмия, но затова пък познавам три повече от хората около мен, особено от религиозните и вярващи във всемогъщи неведоми сили или в разни други тинтири-минтири. Състрадание, търпение и мъдрост, противопоставени на вяра, надежда и любов. Защо ги противопоставям ли? Заради етичните основания. Често съм се сблъсквал с един парадокс, хора дълбоко религиозни или вярващи в и следващи дадени учения, които наготово им предоставят етичните основания за протичане на съществуването им, са способни на по-големи мерзости от вечно мнителните и съмняващите се в отвъдното или съществуването на душата хора. Защо се получава така, винаги съм се питал. Преди години намерих задоволителен отговор, но винаги му е липсвала пълнота. Невярващия в душата, в живота след смъртта и изкуплението човек е по склонен да следва вътрешните си етични подбуди от вярващия, защото животът за него се състои от низ уникални мигове и той няма как да не следва стремежа си да бъде колкото се може по-добър и по-завършен от вярващия във втория шанс. А защо се е получило така, ами, според мен заради непознаването и противопоставянето на добродетелите. Състраданието се заменя с вяра в това, че страдащия ще бъде овъзмезден, търпението с надеждата, че нетърпимостта ни към болката на ближния ще бъде простена (повече бих предпочел “извинена”, но все пак трябва да се спазва реда на изказа), сремежа към мъдрост се заменя със стремеж към някаква разтеглива, неконкретна и поради това неосезаема любов към всички ближни. Все пак, искам да науча коя е седмата добродетел. Възможно е пък тя да ме опровергае.
Всяка прилика с действителни лица и събития е умишлена и целенасочена
|
Ж
