"Аз отидох да спя около осем часа.То неприличаше на сън.Сега разбирам какво има предвид Патанджали, когато казва, че сънят и самадхи си приличат.Само с една разлика - в самадхи вие сте напълно будни и спите едновременно.Сън и будност заедно, цялото тяло е отпуснато, всяка клетка есъвършено разхлабена, цялото функциониране е отслабено, а а светлината на съзнанието гори ясно вътре във вас.Вие оставате бдителни и в същото време разхлабени, загубени, но напълно будни.В това време тялото може да бъде в най-дълбок сън, а вашето съзнание достига най-високия връх.Върхът на съзнанието и долината на тялото се срещат.
Аз отидох да спя.Това беше много странен сън.Тялото спеше, аз бодърсвувах.Това беше толкова странно - като че ли човек е разкъсан в две направления, две измерения: като че ли полярността е напълно фокусирана, като че ли аз бях двата полюса заедно: позитивното и негативното се срещаха, сънят и съзнанието се срещаха, смъртта и живота се срещаха.Това е моментът, когато можете да кажете, че "твореца и творението се срещат".
Това беше фатално.Впървия момент то ви разтърсва до самите корени.То ви разтърсва до основи.Вие никога нямада можете да бъдете същия след такова преживяване: то ще донесе нов поглед във вашия живот, ново качество.
Около дванадесет очите ми внезапно се отвориха - аз не ги отворих.Сънят беше нарушен от още нещо.Аз чувствах велико присъствие в саята около мен.Тя беше много малка стая.Аз чувствах пулсиращ живот във всичко около мен, велика вибрация - почти приличаща на ураган, огромен щорм от светлина, радост, екстаз.Аз потъвах в това.
То беше толкова ужасно реално, че всичко друго стана нереално.Стените на стаята станаха нереални, домът ми стана нереален, моето собствено тяло стана нереално...
През тази нощ друга реалност отвори вратите си, друго измерение стана достъпно.Внезапно,То беше тук, друга реалност, отделна реалност, най-реалното Реално, или както искате го наречете - наречете го Бог, Истина, наречете го Дхарма, Дао, наречете го както ви харесва.То беше безименно.Но То беше тук - такова непроницаемо, толкова прозрачно, и в същото време толкова твърдо, че можеше да го докосна.То почти ме задушаваше в тази стая.То беше толкова много, а аз още не бях способен да говъзприема.
В мен се пробуди дълбока необходимост: да изляза от стаята, да съм под небето, защото това ме душеше, то беше толкова много! То щеше да ме убие! Струваше ми се, че ако бях останал няколко минути повече,то щеше да ме задуши.
Аз излязох на улицата.Имах голяма необходимост да бъда тук под небето заедно със звездите, с дърветата, със земята... да бъда с природата.И веднагачувството за задушаване изчезна.Това беше толкова малко място за такъв голям феномен...То е по-голямо от небето.Даже небето не е негов предел.И след това се почувствах малко по-добре."

следва...

книгата е "Пробуденият" - биография на Ошо от Свами Сатя Ведант- на руски