|
за стабилността на света бил осъзнат като такъв към средата на XXI-ви век, с натрупването на все повече знания за света и особено за микрокосмоса все по озадачаващ изглеждал факта, че една частица не можело спонтанно да изчезне от мястото си, като същевременно се появи на друго място. Никакъв физичен закон не забранявал това, но от друга страна подобен пренос не бил наблюдаван никога. Никога не било наблюдавано такова явление и в макросвета, въпреки, че и там никакъв закон не забранявал това, освен здравия разум (не сте ли забелязали, че някой явления или обекти са толкова очевидни, че разума отказва да приеме странността на самата им проява). Другият естествено възникващ въпрос бил, какво забранява проявата на подобно явление, защо не наблюдаваме изчезващи от едно място предмети, които същевременно се появяват някъде във Вселената. Така към края на века учените се разделили в становищата си относно Проблема за стабилността, едната школа, така наречените спиритуалисти, твърдяла, че подобно явление не се наблюдава в природата защото няма предизвикваща го причина и дори едно явление да е позволено от природните закони, то щом няма какво да го предизвика то последното няма как да се случи. Натуралистите опонирали, , че дори в квантовия свят подобни явления не били наблюдавани и че самата идея за предизвикващата причина е обратен завой на науката към мрака на средновековната теология, в природата имало много явления, които възниквали спонтанно и, че самата поява на света не се нуждае от някаква определена причинност, а на натрупване на обстоятелства. Споровете по мпроблема проидължили още около столетие, но въпреки своята нагледна безизходност проблема в края на краищата бил разрешен, и двете групи били прави, от една страна и двете групи грешали от друга. След натрупването на достатъчно фактология станало чсно, че да подобни явления не се наблюдават в природата поради анизотропността на пространството и липсата на каквато и да било глобална симетрия в него, след опитите на Карпо и Ръсел знаем, че няма две напълно идентични точки в пространството, които да притежават една и съща енергия, знаем, че вакуума макар и празно пространство има своя структура и свръхвисока плътност, а самата материя представлява аномалия на по безплътни обеми в невероятноплътна среда. По този начин никоя частица и никой материален обект не може да "прескочи' от едно място на друго, защото това забранява закона за запазване на енергията, от друга страна целият наш свят се явява ефирна структура на самия вакуум... Разбира се, все още има много неразрешени проблеми по пставения въпрос, дали няма точки в пространстовото с ендаква стойност на енергията и дали света не е съставен от една единствена частица която непрекъснато изчезва и се появява на безброй места във Вселената създавайки впечатлението за наличието на някаква материя...
Из Новите хоризонти пред физиката, 2234 г., София
Очаквайте Рефлексът като количествен показател на различието между човека и животните или за произхода на езика. 2235 г.
Всяка прилика с действителни лица и събития е умишлена и целенасочена
|
Проблемът
