Все повече се замислям не какво ме дразни в хората, а какво ме привлича. Ако тръгна да търся недостатъците на някой, ще изпиша книга, но не по- малка книга ще изпиша с моите собствени. Ние всечки носим духовна искра, но носим и човешка природа, а тя е малко грубовата. Досега много успешно търсим различията помежду си, но ние не сме тук за да търсим различното между нас , а общото. Едва ли е имало в близките столетия такова "нашествие" на Земята на ученици с висши духовни посвещения от духовният свят. В момента тече план на Космоса за радикални промени на земята. Изпратена е цяла плеяда от ученици и учители, които макар и в различни духовни посоки съдействат за реализиране на волята на Абсолюта. Свободната воля е заложена още със създаването на този свят, затова Бог е непроявен и на отделното съзнание се дава свобода на осъзнаване. Затова голям брой "доброволци" са се "спуснали", тук за да съдействат по пътя на ненасилието за необходимата промяна. Някой са потънали в космическият сън на Мая и са забравили за какво са дошли, други се осъзнават, но важното е, че напоследък се наблюдава една тенденция за консолидиране на духовните общности. Не става въпрос за смесване или минаване под обща "шапка", а по- скоро да са рамо до рамо в духовният път, в крайна сметка всички работят за една идея, вместо да си изразходват енергията в боричкания помежду си, може да я обединят за общата цел. Няма да чакаме на небето, защото каквото е трябвало да дойде от него е дошло, ние сме тук и това е приноса на Небето, сега остава да видим какъв може да бъде нашият принос.
Има какво да направим и мисля, че идеята на Вятърко е по същество. Не е нужно да обръщаме света или чудеса да правим, първо е важно да се научим да гледаме положителното помежду си и да му се радваме, пък после на кой колкото му позволяват силите да си работи по пътя. Та идеята беше за духовен купон. Просто да се съберем на добро място, да забравим за духовните теми и философиите, за споровете и кой какъв е, както се казва среща без вратовръзки...и без лидери, просто трябва да се научим първо да бъдем хора, пък после другото. Снощи празнувахме бала на едно момиче и бяхме комай все хора от курса по йога, е по- добро обединение от веселбата няма. Всеки виждаше само добрата страна на другия, ако бях накарал някой да назове недостатък на някого, щеше много да се замисли...ако въобще каже.
Ако ме питате мен, имаме нужда от як купон, пък другото само ще си дойде на мястото. Ще се радвам да се запозная с хората с които съм спорил, като отдавна съм забравил за какво точно сме спорили...надявам се и те.
Другата седмица(вероятно) ще се кача на Зелениковският манастир да разузная как е хавата. Там има една много голяма маса в двора, ще ни събере, другото е от нас.
|