Ако в теб самият има нещо лошо, то при прегръдка ще се почувстваш по- добре, понеже по закона на уравновесяването, ще изсмучеш от другия. Ако погледнеш духовните общества, които приемат прегръдката ще забележиш, че те всъщност стават една еднородна смес, тези, които имат дават на тези които нямат и всички започват да стават еднакви. Така се ускорява еволюцията на масите. Ошо, както и Дънов, дават път за повдигане на нивото като цяло. За разлика от тях, йога е индивидуална система. Не важи нивото на расата или общността, ти полагаш усилия и се издигаш индивидуално. Това значи, че не вървиш успоредно с всички а минаваш "напряко". В този смисъл йога е дадена като изпреварваща нормалната еволюция система. Обществото като цяло може да навлезе в енергетиката на шестата раса, след доста време, но отделният човек веднага. Не случайно е казано да си помогнеш първо на себе си, после на другите. За да може един човек да си позволи да прегръща има два варианта или да е енергиен въмпир и да смуче, или да е отворил каналите и да черпи универсалната космическа енергия. Кали е универсален донор, тя дава енергия. Когато някой я дразни, тя отделя фина енергия и той се храни с нея. Проблемът е, че не е отворила канала и по този начин само се изчерпва. Тя дава от собствената си енергия. Може да си помогне чрез осъзнаване на този процес и контрол върху съзнанието. Енергията следва съзнанието. Ако то е установено, тя също е установена. По моите скроми проучвания когато каналът се отвори вече не е задължително да има прегръдка, понеже ти отдаваш енергия и без този символичен физически акт. По тази причина вече забравих за любимата си медицина, билките, нито се интересувам от биоенерготерапевтика. Някой е в лошо настроение или го боли глава, имам чувството, че само си говорим и нищо не правя. По някое време възкликне, че му минало. В началото се чудих на това, понеже преди давах от собствената си енергия и мен ме заболяваше главата, но сега като погледна нещата, виждам, че това е нещо, което влиза отгоре, откъм главата и се предава без дори да се интересувам за енергия или някой да му мине болежката. Всичко става лесно и просто, включително отварянето на енергиите. Но ако не е била йога, да подготви тялото и съзнанието, навлизането на енергията(съзнанието) ще бъде навреждащо. Ние гледаме на блокажите на енергиините пътища, като на нещо лошо, но те всъщност ни пазят. Космическата енергия и съзнание навлизат сами, само трябва да се "отпушат" нещата. Но какво се получава, имаме една долина, това сме ние. Над долината има язовир с висока стена. Долината е суха и полагаме усилия да разбием стената за да я напоим. Но ако стената падне, водата ще помете всичко по пътя си. Именно за това е практиката. Практиката подготвя постепенно, тя напоява по малко и започва да пропуска "водата" по малко. По тази причина въобще не усещам потока на енергия, но такъв има. Мога да го усетя когато се обидя на някой или се появи претенция към каквото и да било. Това веднага играе ролята на "бент" и тогава усещам нещата в пълната им сила. Или премахвам "бента" за максимално кратко време, т.е. освобождавам душата от наложениете й от мен самият "окови", "вериги", или "водата" ще ме отнесе като сламка. Така разбирам за отговорността която всеки поема, заедно с практиката. Не случайно йога започва с яма и нияма(моралните норми към другите и към себе си). Това е алфата и омегата, с него се започва, като първо се възпитаваме в този дух, а после стигаме до това по естествен път и не е нужно да се напрягаме.