|
Тема |
Re: към Миро :)) [re: Kaлu] |
|
Автор |
d8a (...) |
|
Публикувано | 13.05.03 22:56 |
|
|
Не знам за финните вибрации, обаче и моите наблюдения са подобни - кой с каквото си е свикнал, с това се чувства удобно.
Като даде примера с децата и се сетих за дъщеря ми и едно момиченце на наши приятели. Те я възпитават доста строго /пък и тя е една палавница :))/ и веднъж щерка ми пита защо непрекъснато й се карат. А пък те просто така си говорят по-остро, т.е. повишават тон. Аз й обясних, че така са избрали да я възпитават и на нея и беше странно, но прие отговора. Няколко седмици след това пак бяха заедно и малката направи нещо хубаво, при което дъщеря ми й направи комлимент, но тя не го разбра. Наложи се да го повтори бавно няколко пъти на български и на английски /за всеки случай да няма езикова грешка :))/ ама тц - ни приема, ни предава. /Тогава ми хрумна, че малката не знае как да реагира при похвала. И малко след това се потвърди предположението ми :))) Обаче не се намесих, а ги оставих сами да се справят със ситуация./ Понеже не знаеше как да реагира се нацупи и намръщи, при което дъщеря ми веднага й каза нещо от сорта на "Ах каква си лоша!" и тя вече се чувстваше в свои води - ухили се до уши.![](http://i.dirbg.com/clubs/icons/cool.gif)
И това може да се промени /с процесинг, например :))/, нали?
А кантар не трябва – най-добре се мери
на око и на сърце. По обич и доверие.Редактирано от d8a на 13.05.03 23:05.
|
| |
|
|
|