“Защо, о, любезни, умът е завързан за прана” – Чхандогя-упанишада (VI.8.2)
Много пъти съм казвал, че писанията са живо слово. Защо живо, защото то говори. Не говори на всеки, защото едно знание се разбира само с помощта на друго знание, както сложното решение на една задача се базира на знанието на много други задачи. Ще се ангажирам да предам в писмен вид, мисловният поток, който се породи на базата на този пасаж.
В този пасаж, намираме един постулат, който не подлежи на съмнение – “...умът е завързан за прана”. Природата на Брахман(Бог), е многолика, освен това, Той е отвъд пракрити. Интуитивното познане, поражда Брахма-джняна(познанието на Брахман), но то е достъпно само на реализираните души. Когато душата се намира под властта на авидя(незнанието), може да почерпи знание за Тялото(тъй като целият свят е неговото тяло) на Брахман, от Упанишадите. Значението на Упанишадите, като разкриващи Брахман, недвусмислено се посочва в следният текст: “Брахман е представен от всички упанишади, тъй като в качеството му на причина на пространството и останалото, за Брахман се говори, във всички Упанишади, както и във всяка една от тях.” – Брахма-сутра (I.4.14).
В йога също се казва, “Умът и прана са братя-близнаци, където е единият, там е и другият”. Има ли практически смисъл от това познание, което идвайки от Упанишадите, се опитва да разкрие природата на Брахмана и се съотнася към нея. Ако човек, успее да овладее умът, контролът върху него, автоматично би значел контрол върху прана. Какво е прана? Това е фундаменталният дъх на Брахман, от “пра” - фундаментален и “ану” – дъх, т.е. Прана. Прана не е само проявление на Брахман, а самият Брахман – “Прана е Брахман, поради споменаването на трептенето”, Брахма-сутра (I.3.39); “Цялата тази вселена, всичко съществуващо възниква и трепти, защото съществува прана, която вдъхва ужасен трепет като величествена гръмотевица. Тези, които знаят това, стават безсмъртни” – Катха-упанишада(II.3.2); или когато Индра казва на Пратардана: “Аз съм прана, която се отъждествява със Съзнанието.” – Каушитаки-упанишада(III.2).;”Прана е Брахман, защото е разбрана по такъв начин.”, “Ако се възрази, че прана не е Брахман, доколкото указанието е относно собственият Аз на този, който говори, тогава ние казваме, че не е така, тъй като тук е налице изобилие от отпратки към имаментния Аз”. Брахма-сутра(I.1. 28-29); “Тази същата прана, както е описана, е едно със Съзнанието”- Каушитаки-упанишада(III.8). След като установяваме единосъщността на Прана, Аза и Брахман, (както казва Шанкара: “Ако се твърди, че тук не става дума за за Брахман заради признаците, които насочват към индивидуалната душа и главната жизнена сила, то това е невъзможно, доколкото би довело до тройна медитация”), стигаме до извода, че който познае прана, познава Аза.
В йога съществуват два пътя. Единият на хатха-йога, който контролира “дъха”, за да се стигне до контрола на ума и другият на раджа-йога, който контролира ума за да се стигне до контрол върху прана. Ето как става: При хатха-йога, йогинът използва устойчива поза, в която упражнява пранаяма. Продължителното контролиране на дъха, води до замиране на ума. Тогава се появява собствената форма на Аза. Чистото съзнание, което се проявява като “Чид”, се проявява вследствие на успешната практика и е изява на Аза. Троичната природа на Аза е Сат-Чид-Ананда(Битие, Съзнание, Блаженство). Раджа-йогинът осъществява постоянен контрол върху умът, за да се стигне до спонтанното замиране на духателният процес. Когато умът и дъхът замрат, прана се изявява под формата на Шакти, за да прояви Абсолютното съзнание. Когато Абсолютното съзнание, се изяви, Шакти се събужда автоматично. Процесът на обединяване на Ин и Ян вътре в нас, значи Шакти да се издугне до Сахасрара, за да се извърши Божественото сливане, Космическата Сватба между нея и Шива(Съзнанието).
|