Целта на дългото търсене, мъдростта всъщност е готовността на душата, способността, тайнственото изкуство през всеки миг от живота да се чувства и вдишва мисълта за единството: хармония, познание за вечното съвършенство на света, усмивка, единство.
Слушаше. Целият се беше превърнал в слух, изцяло се бе вглъбил в слушането н реката, изцяло празен, изцяло всмукващ, чувстваше, че напълно се е научил да слуша. Не можеше да различи един от друг множеството гласове, радостните от разплаканите, детските от мъжките – те всички се бяха сляли в едно, и вопълът и копнежа, и смехът на мъдреца, и викът на гнева, и стенанието на умиращия – всичко беше едно, всичко бе свързано и хилядократно преплетено с останалите. А всичко заедно, всички гласове, всички копнежи, всички мъки, всички наслади, всичкото добро и зло образуваха света. Всичките тези неща вкупом представляваха реката на събитията, музиката на живота. Ако се вслушваше внимателно в тази река, в тази хилядогласна песен, ако не чуваше нито мъката, нито смеха, ако не привързваше дущата си към някакъв отделен глас и не проникваше в него със своето Аз, ами чуваше всички, чуваше цялото, единството, то беше, защото великата песен на хилядите гласове се състоеше от една-единствена дума, наречена ОМ – съвършенството. Раните се превръщат в цветове, мъката сияе, Азът се влива в единството.
Херман Хесе
Дъгата
|