На мен ми се видя забавано да излъжа, че мога да дам всички отговори в едно изречение, уви, ще те разочаровам (въпреки, че не предполагам, да съм очаровал някого, досега, та и да го раочаровам, но това е друга тема:), все пак, не знам отговори (още повече нам, че няма единен отговор на всички въпроси) и нямам амбицията да отговарям, дори за това което знам.
Все пак, в изречението се съдържа истина, но сама по себе си, без персонифициране на внушаващите и играждащите механизми срещу внушаването, т.е. двата процеса текат едновременно във всеки и няма нужда да разделяме субектите на това разглеждане на ТЕ/ТОЙ и НИЕ/АЗ. Дихотомичния подход, който иполваш, бил той и полеен в някой случаи а достигане на по пголяма яснота в рабирането на даден проблем, в случая, не е необходимо да се иползва, още повече, че ни отдалечава от самия смисъл на написаното.
Абе, карай да върви, иначе за какво ще хвърлям въглища в пустия му локомотив.

Всяка прилика с действителни лица и събития е умишлена и целенасочена